Косматко и пътешествието на слънцето
Една сутрин Косматко седеше на най-високия клон на дървото си и гледаше как слънцето бавно изгрява зад далечните хълмове. Той беше очарован от топлината и светлината, които заливаха джунглата.
– Мамо, какво прави слънцето? Защо изгрява сутрин и залязва вечер? – попита той с любопитство.
Мама маймуна се усмихна и каза:
– Слънцето, Косматко, е като пътешественик. То започва деня си от изток, обикаля целия свят и вечер си ляга на запад. Искаш ли да ти разкажа повече?
– Да, мамо! – извика Косматко.
Мама започна да разказва:
– Представи си, че нашата планета, Земята, е като голямо кръгло топче, което се върти. Когато слънцето осветява нашата част на топчето, имаме ден. Но докато то свети при нас, другата страна на топчето остава в сянка – там е нощ. Така денят и нощта се редуват, докато Земята се върти.
Косматко разпери лапички:
– Значи Земята се върти като люлка?
– Точно така, – кимна мама. – Сутрин слънцето "изгрява" от изток, защото Земята се завърта и го "посреща". А вечер, когато слънцето залязва на запад, нашата част на Земята се обръща към тъмнината, за да даде място на нощта.
– А защо имаме нужда от нощ, мамо? – попита Косматко.
– Нощта е като време за почивка, – обясни мама. – Всички живи същества – хора, животни и растения – се нуждаят от сън, за да се заредят с енергия за следващия ден. А през деня слънцето ни помага да виждаме, затопля света и кара растенията да растат.
Косматко се замисли:
– Значи, слънцето е нашият приятел, който ни носи светлина и топлина?
– Точно така, – каза мама. – И когато залязва, то просто отива да освети друга част на света, за да помогне и там.
Тази вечер, докато слънцето се скриваше зад хълмовете, Косматко седеше с мама и гледаше как небето се обагря в оранжево и розово.
– Знаеш ли, мамо? Слънцето е наистина невероятно. Като голямо светло сърце за цялата планета.
Мама го прегърна:
– Да, Косматко. И ако винаги го посрещаш с усмивка сутрин и го изпращаш с благодарност вечер, ще научиш един от най-важните уроци на природата – как да цениш всеки ден.
Косматко заспа с усмивка, готов за нов ден, изпълнен с приключения под лъчите на своето голямо, светло приятелче – слънцето.