Един слънчев ден в джунглата, докато си играеше с приятелите си, Косматко усети сладък аромат, идващ от къщичката на мама.

– Мамо, какво мирише толкова вкусно? – попита той, надничайки през прозореца.

Един ден, докато Косматко играеше в джунглата, видя нещо интересно. На земята под едно голямо дърво имаше кафяв плод с дебела кора. Косматко го повдигна, но не можа да го отвори.

– Мамо, какво е това? – попита той с любопитство.

Мама маймунка се усмихна:
– Това, Косматко, е какаов плод.

Един слънчев ден, докато скачаше от лиана на лиана, Косматко спря до любимото си дърво и погледна нагоре към небето. Там видя голямо семейство птици, които строяха гнездо.

– Мамо, откъде идват всички животни? А ние, маймунките, откъде сме дошли? И защо хората са толкова различни? – попита той с широко отворени очи.

Една гореща сутрин в джунглата Косматко тичаше наоколо, скачаше от лиана на лиана и си играеше с приятелите си. Но след известно време той започна да се чувства уморен и жаден.

– Мамо, защо водата е толкова важна? – попита Косматко, когато стигна до потока и си потопи лапичките.

Телефонът е полезен инструмент, но е важно да го използваме разумно и за важни неща. Играта и общуването с приятели на живо са безценни!

Един слънчев ден в джунглата, Косматко тичаше из гората и търсеше нови приключения. Той беше винаги любопитен и нетърпелив да открие всичко на мига. Но този ден мама маймунка му даде специална задача.

– Косматко, ето едно златно семенце. Засади го в земята, поливай го всеки ден и виж какво ще стане. Но помни – трябва да бъдеш търпелив, за да видиш резултата.

Една дъждовна сутрин в джунглата, Косматко седеше под голямо дърво и гледаше как капките вода падат от листата. Нямаше как да тича и да играе, затова се почувства малко отегчен. Мама маймунка се приближи с нещо интересно в ръцете си – голяма цветна книга.

Един слънчев ден в джунглата Косматко седеше под любимото си бананово дърво и гледаше как пеперудите се гонят из въздуха. Той се замисли:
– Мамо, как разбираме света около нас?

Един слънчев ден в джунглата Косматко тичаше, катереше се по дърветата и събираше банани. Докато си играеше, той намери малка локва вода и започна да си пръска ръцете. Но когато мама го извика за обяд, той хукна без да си измие ръцете.

В малката си джунгла, Косматко беше най-игривото маймунче. Той обичаше да играе с цветните си топки, да реди кубчета и да си представя, че е капитан на пиратски кораб. Но имаше един малък проблем – често оставяше играчките си разхвърляни из цялата джунгла.

Един слънчев ден в джунглата Косматко играеше на люлката си под голямото бананово дърво. Той се катереше, скачаше и се люлееше толкова високо, че почти стигаше до небето.

Изведнъж една от въжетата се скъса и Косматко падна меко на тревата.

В едно зелено кътче на джунглата, скрито между големите дървета и пеещите птици, живееше малката маймунка Косматко. Той беше най-любопитното и игриво маймунче, което тичаше от клон на клон, катереше се високо и винаги откриваше нещо ново.

Един ден Косматко строеше голяма кула от банани в двора. Той искаше да направи най-високата кула, която джунглата някога беше виждала.
– Още малко! Още само един банан! – радваше се Косматко, докато слагаше последния банан най-отгоре.

Една сутрин в джунглата, Косматко се събуди, но нещо не беше както обикновено. Слънцето грееше, птичките пееха, но малката маймунка беше… ядосана! Беше изпуснал любимата си играчка – малкия дървен барабан, който обичаше да бие, когато е весел.

Един студен зимен ден Косматко се събуди от сладък аромат на медени сладки и блещукаща светлина, която влизаше през прозорчето на къщичката му. Навън джунглата беше украсена – светулки блещукаха като гирлянди, а по дърветата висяха малки червени плодчета, като красиви коледни играчки.

Една вечер в джунглата слънцето бавно залязваше, а Косматко седеше в къщичката си и гледаше как става все по-тъмно. Той опипваше наоколо и се опитваше да намери любимата си книжка, но нищо не виждаше.

– Мамо, защо става толкова тъмно? – попита Косматко.

Един ден Косматко седеше на люлката си под голямото бананово дърво и наблюдаваше как другите малки животни си играят. Катеричката Мими строеше кула от орехи, слончето Сами играеше с топка, а папагалът Поли пееше весела песничка и танцуваше на един клон.

Един слънчев ден в джунглата Косматко откри нещо много интересно в къщичката на бухала Борис – един голям, блестящ екран. На него се виждаха ярки цветове, подскачащи фигури и весели звуци.

– Какво е това, Борис? – попита Косматко с широко отворени очи.

– Това е телевизор, Косматко, – обясни бухалът.

Една сутрин, докато разглеждаше своята любима книга за динозаври, Косматко си помисли: „Колко ли различни динозаври са живели преди милиони години? Искам да науча повече за тях!“ Той веднага отиде при мама, която винаги знаеше интересни неща.

– Мамо, разкажи ми за динозаврите! – извика Косматко. – Колко вида е имало и какви са били те?

Един ден Косматко седеше под голямото си дърво и разлистваше книга за динозаври. На една от страниците видя огромна фигура на динозавър с остри зъби и мощна опашка.

– Мамо, кой е този страшен динозавър? – попита той.