Косматко и торнадото

Един ден в джунглата всичко беше тихо и спокойно. Косматко си играеше с приятелите си – катеричката Мими и папагала Поли, когато внезапно забелязаха странни облаци в небето. Те изглеждаха като огромни сиви памучни топки, които започнаха да се въртят.

– Какво става? – попита Косматко, докато дърветата започнаха да се поклащат по-силно.

Изведнъж вятърът засвири и листата се завъртяха в кръг. В средата на поляната се появи нещо невероятно – малък вихър, който се завъртя все по-бързо.

– Оооо! – извика Поли. – Това е торнадо!

– Торнадо? – Косматко се почеса по главата. – Какво е това?

Мъдрата сова Буба, която живееше на високото дърво, слезе при тях и обясни:

– Торнадото е буря, която се върти като огромен пумпал. То може да е много силно и опасно, затова хората винаги се крият, когато го видят.

– Но откъде идва? – попита любопитно Косматко.

– Торнадото се образува, когато студен и топъл въздух се срещнат и започнат да се въртят. Колкото по-силен става вятърът, толкова по-голямо е торнадото – обясни Буба.

Докато говореха, малкото торнадо порасна още повече и започна да се движи из джунглата, вдигайки листа, цветя и дори малки клони.

– Трябва да се скрием! – извика Мими.

– Но къде? – паникьоса се Косматко.

– В дълбока и здрава дупка, където вятърът не може да ни достигне! – каза Буба. – Хората също се крият в мазета или в силни сгради, когато има торнадо.

Косматко и приятелите му бързо се шмугнаха в дупката на стари корени. Докато чакаха бурята да премине, Косматко си представяше торнадото като огромно, игриво животно, което тича из джунглата.

– Знаете ли как можем да му дадем име? – попита той. – Ще го наречем Вихрушко!

Всички се засмяха, а когато излязоха навън, небето отново беше синьо. Вихрушко беше изчезнал и всичко бе спокойно.

– Буба, а къде най-често има торнадо? – попита Косматко.

– В някои части на света, като Съединените щати, торнадото е много често срещано – обясни совата. – Там хората имат специални подслони и знаят точно как да се пазят.

Косматко се замисли и каза:

– Значи, торнадото не е страшно, ако знаем как да се предпазим?

– Точно така! – кимна Буба. – А най-важното е да сме спокойни и подготвени.

Косматко се усмихна. Той вече знаеше всичко за торнадото и беше готов за следващото си приключение!