Игрите в дъжда
В един пролетен ден, когато слънцето се скрило зад пухкави облаци, малкото маймунче Косматко се събудило и погледнало през прозореца на своята джунглена къщичка. Навън валял дъжд, а капките потраквали по листата като малки барабанчета.
– О, дъждът е дошъл! – възкликнал Косматко с радост. – Днес ще бъде идеален ден за игри в дъжда!
Той си сложил жълтото дъждобранче и обул своите гумени ботушки. Косматко обичал пролетния дъжд, защото той носел свежест и нов живот на джунглата. Цветята разцъфвали, дърветата ставали по-зелени, а реките се пълнели с чиста вода.
Косматко изтичал навън и започнал да подскача в локвите. Водата се плискала наоколо, а малките капки танцували във въздуха.
– Виж ме как скачам, локва след локва! – извикал Косматко и се засмял.
Приятелят му, жабчето Жабчо, се присъединило към него:
– Косматко, да направим състезание кой ще скочи най-високо в локвата!
Двамата започнали да се състезават и да се смеят на висок глас, а капките дъжд ги милвали като малки, прохладни пръсти.
Докато се наслаждавали на дъжда, Косматко и Жабчо забелязали как листата и цветята в джунглата сякаш танцуват под ритъма на капките.
– Какво ще кажеш да направим танц като дъждовните капки? – предложил Косматко.
Те започнали да подражават на падащите капки – правели леки, плавни движения, като се въртели и поклащали ръце като листенца. Танцът им бил толкова весел, че привлякъл вниманието на пеперудата Лили и птичката Пипи, които също се присъединили към тях.
В края на деня Косматко и приятелите му седнали под едно голямо дърво, за да се подслонят от дъжда. Жабчо започнал да квака в ритъм, а птичката Пипи запяла весела мелодия.
– Нека създадем дъждовна песен! – предложил Косматко.
Той запял със звуците на дъжда, а всички животинки се включили в импровизираната мелодия. Песента им била толкова красива, че дори дъждовните капки сякаш се усмихвали.
Когато дъждът спрял и слънцето отново се показало, Косматко се прибрал у дома с топло чувство в сърцето си.
– Дъждът е като приятел, който носи живот и радост в джунглата – казал той на мама. – Понякога дори игрите в дъжда могат да ни донесат най-хубавите приключения.
От този ден нататък, Косматко винаги гледал на дъжда не като на нещо тъжно и мрачно, а като на вълшебство, което прави света по-красив.
Край.
