Една спокойна сутрин в джунглата Косматко се събуди от капки вода, които капеха върху нослето му. Той отвори очи и видя, че таванът на неговата къщичка – уютно гнездо от листа и клончета – е мокър.

– Мамо, защо къщата ни тече? – извика той.

Един ден Косматко решил да отиде на място, където никога не бил стъпвал преди – в голямата пустиня. Взел си раница, пълна с банани, кокосова вода и шапка за сянка, защото знаел, че там е много горещо.

Един горещ летен ден Косматко решил, че е време за приключение в морето. Взел си лодка от голямо дърво в джунглата, вързал хамака си за мачтата и натоварил раницата си с любимите си банани.
– Време е за морски приключения! – извикал той и гребнал към хоризонта.

Един ден Косматко, седнал на върха на високо дърво в джунглата, погледнал към небето и си помислил:
– Какво ли има отвъд облаците? Трябва да разбера!

Косматко направил ски от два дълги бамбукови пръта, а с хобота си закрепил големи бананови листа като шапка, за да не му студи. Той се изкачил до върха на най-високата планина, където го посрещнали снежният заек Зиги и снежният човек Снежко.

Един ден, докато Косматко разглеждал карта, намерена в стара пещера, той забелязал нещо интересно. На картата бил нарисуван изгубен град, наречен Златната Маймуница. Легендата разказвала, че там се крие древно съкровище, което може да донесе щастие на цялата джунгла.

Един ден Косматко седял под любимото си дърво, когато изведнъж чул силно „Чу-чу-ууу!“ от далечината. Той погледнал и видял нещо, което никога не бил виждал преди – голям, блестящ влак, който минавал през джунглата. Косматко подскочил от вълнение:
– Какво е това? Трябва да разбера!

Един ден Косматко намери стара карта на Африка, скрита под голям камък в гората. На нея бяха нарисувани слонове, лъвове, жирафи и хипопотами. Очите му светнаха!
– Това е следващото ми приключение! – извика той и започна да се приготвя за пътуването.

Една вечер Косматко реши да се разходи под звездите. Луната светеше ярко, а цялата гора беше необичайно тиха. Косматко обичаше нощта, но тази нощ изглеждаше… различна.

Докато вървеше, чу странен шум – нещо шептеше между дърветата. Косматко замръзна на място.

Един ден Косматко чу вълнуваща история за далечно място, наречено Натамну. Казваха, че там се намира вълшебен извор, който сбъдва желания и дарява щастие. Косматко веднага реши, че трябва да го открие.

Една нощ, когато луната беше скрита зад облаци, а гората потънала в мрак, Косматко седеше до огъня и слушаше страховитите истории на бухала Борис.
 – Знаеш ли за прокълнатата пещера? – прошепна Борис.

Един ден Косматко откри малко златно семенце, докато се разхождаше в гората. То блестеше на слънцето, а до него имаше бележка:
– „Засади ме, поливай ме, грижи се за мен, и ще получиш голямо съкровище.“

Косматко се зарадва:
– Съкровище? Това е страхотно!

Една слънчева сутрин Косматко се събуди в джунглата и забеляза нещо странно — реката, която обикновено бълбукаше весело до къщата му, бе станала напълно златна! „Какво е това? Това не е обикновена вода!“ – зачуди се Косматко и реши да проследи златния поток, за да разбере какво се е случило.

След като спечели състезанието, Косматко си мислеше, че знае всички тайни на джунглата. Но един ден, докато караше мотора си по любимата си пътека, забеляза нещо странно – нов, тесен път, покрит с блестящи камъчета.

Един прекрасен ден Косматко седеше на брега на реката и гледаше как вълните плавно се блъскат в камъните. Точно тогава в далечината се чу странен звук: „Вррррр-вррррр!“. Косматко се обърна и видя... голям, лъскав мотор! А върху него седеше неговият приятел – Бобъра Боб!