Косматко и Голямата Спортна Писта

Един слънчев ден в джунглата Косматко чу силен рев, който идваше отдалеч: „Вруууум! Вруууум!“ Любопитството му веднага го подтикна да провери какво се случва.

Той подскочи на любимия си клон и погледна към далечината. Там, на голяма открита поляна, видя нещо, което никога не беше виждал преди – голяма спортна писта за коли!

– Това ще бъде най-вълнуващото приключение досега! – извика Косматко и хукна към пистата.

Когато стигна до пистата, Косматко видя най-различни коли – червени, сини, жълти, дори една с райета, която приличаше на тигър. До всяка кола стоеше пилот.

– Здравей, малък приятел! – каза една костенурка с очила. – Аз съм Тоби и карам най-устойчивата кола. А ти кой си?

– Аз съм Косматко и обожавам приключенията! Мога ли да участвам в състезанието?

Пилотите се засмяха:

– Разбира се, но ще трябва да си избереш кола и да научиш правилата.

Косматко избра малка, но бърза кола с бананови лепенки по нея. Костенурката Тоби му показа как се използва воланът, как се сменят скоростите и как се използват спирачките.

– Не е нужно да си най-бързият, Косматко, – каза Тоби. – Най-важното е да караш умно и да се забавляваш.

На старта стояха всички пилоти – Тоби, Зиги-зайчето, Лео-лъвът и, разбира се, Косматко. Сигналът прозвуча:

– Три, две, едно… ГО!

Косматко натисна газта и колата му се понесе по пистата. Зиги бързо го изпревари, но Косматко не се отказа.

– Трябва да карам умно, – си каза той и започна да заобикаля остри завои с лекота.

По средата на пистата имаше голямо препятствие – хълм, който беше трудно за изкачване. Косматко забеляза, че Лео-лъвът се затруднява, защото неговата кола беше много голяма.

– Хей, Лео! Искаш ли помощ? – извика Косматко.

– Да, моля! – отвърна Лео.

Косматко спря, изчака Лео и му показа как да използва скоростите, за да се изкачи по-лесно.

На финалната права Косматко и Зиги се движеха рамо до рамо. Косматко не натисна газта докрай, защото искаше да се увери, че всички ще завършат състезанието.

Когато всички стигнаха финала, публиката избухна в аплодисменти.

– Победител е Косматко! – извикаха те.

– Но аз не бях най-бързият, – каза Косматко.

– Може би не, – отвърна Тоби, – но ти помогна на приятелите си и показа, че най-важното е да играеш честно и с усмивка.

Косматко се качи на подиума и получи награда – златен ключодържател във формата на банан. Той вдигна наградата и каза:

– Най-голямата награда е, че имам нови приятели и споделихме това приключение заедно!

Край