В дълбоката джунгла, където слънцето огряваше върховете на дърветата, а птиците пееха весели песни, живееше Косматко – малкото, игриво маймунче. Той обичаше да скача по клоните, да открива нови места и да си прави приятели.

В един пролетен ден, когато слънцето се скрило зад пухкави облаци, малкото маймунче Косматко се събудило и погледнало през прозореца на своята джунглена къщичка. Навън валял дъжд, а капките потраквали по листата като малки барабанчета.

Един ден в джунглата всичко беше тихо и спокойно. Косматко си играеше с приятелите си – катеричката Мими и папагала Поли, когато внезапно забелязаха странни облаци в небето. Те изглеждаха като огромни сиви памучни топки, които започнаха да се въртят.

Един ден Косматко играеше в джунглата, когато внезапно чу странен тътен, идващ отдалеч. Листата на дърветата леко затрепериха, а вятърът донесе горещ въздух. – Какво беше това? – зачуди се Косматко и тръгна към хълма, откъдето идваше звукът.

Една вечер Косматко не можеше да заспи. Лежеше в мекото си легълце от големи листа и гледаше към прозореца, където звездите проблясваха като малки светулки.

– Мамо, защо трябва да заспивам? Навън е толкова красиво! – прошепна Косматко.

Един слънчев ден Косматко беше много зает да си играе с любимите си играчки в джунглата. Той правеше пътеки, строеше замъци от листа и гонеше малките маймунки из гората. Докато се забавляваше, мама маймунка извика:

– Косматко, време е за обяд! Ела да хапнеш, а после можеш да продължиш с игрите.

Един ден Косматко седеше на масата за обяд с купичка пълна с вкусни плодове – банани, ягоди и манго. Докато дъвчеше сладка ягода, той се замисли:

– Как така храната просто изчезва от устата ми? – попита той изненадано.

Един ден Косматко се разхождаше из джунглата, когато забеляза нещо странно – любимите му цветя бяха повалени! Листата им бяха разпилени, а в почвата се виждаха малки тунелчета.

– О, не! Някой е разрушил красивите ми цветя! – извика Косматко и се наведе да разгледа по-внимателно.

Една нощ Косматко се загледа в звездите и започна да мечтае за далечни земи и древни цивилизации. Точно тогава бухалът Арт кацна до него и каза:

– Косматко, ако искаш да видиш едно от най-великите чудеса на света, ела с мен на пътешествие до Древен Египет!

Един следобед Косматко играеше с новата си кутия за съкровища – една голяма дървена кутия, в която държеше камъчета, листа и малки фигурки. Той с вълнение разглеждаше своите съкровища, но когато се опита да затвори капака…

ЩРАК!

Един ден Косматко седеше под своето любимо дърво и се замисли:
– Всички животни имат домове – птиците вият гнезда, зайчетата копаят дупки, мечките имат пещери… Но хората? Кой е измислил къщите?

Един уикенд Косматко седеше на любимия си клон и си мечтаеше:
– Ах, как обичам пица! Тя е толкова вкусна и има толкова много неща отгоре – сирене, домати, гъбки! Но откъде ли е дошла пицата?

Точно тогава неговата приятелка, мъдрото бухалче Бела, долетя и каза:
– Косматко, ако искаш да научиш историята на пицата, ела с мен в Голямата Книга на Вкусовете!

Един ден, докато играеше в джунглата, Косматко откри много интересни неща – листа, камъчета и малка блестяща буболечка. Той беше толкова зает с приключенията си, че не забеляза как лапичките му станаха много, много мръсни.

Когато се върна вкъщи, мама го посрещна с усмивка:

– Косматко, време е за закуска! Но първо, трябва да измиеш лапичките си.

Един топъл следобед Косматко седеше под любимото си дърво, когато приятелката му птицата Кики долетя развълнувано.

– Косматко! В джунглата има нова галерия! Трябва да отидем!

– Галерия? – попита Косматко. – Какво е това?

Една сутрин Косматко се събуди с интересен въпрос. Докато хрупаше банан, той се обърна към мама:

– Мамо, как се случва това, че когато уча нови неща, мога да ги запомня? Как работи мозъкът ми?

Мама се усмихна:

– Косматко, мозъкът ти е като огромна джунгла, пълна с малки пътечки. Искаш ли да ти разкажа повече?

Един слънчев ден в джунглата Косматко чу силен рев, който идваше отдалеч: „Вруууум! Вруууум!“ Любопитството му веднага го подтикна да провери какво се случва.

Той подскочи на любимия си клон и погледна към далечината. Там, на голяма открита поляна, видя нещо, което никога не беше виждал преди – голяма спортна писта за коли!

Една сутрин, докато Косматко ядеше любимите си банани, усети нещо странно в устата си. Едно от зъбчетата му се клатеше! Той погледна мама и каза:

– Мамо, какво става с моето зъбче? То се движи!

Една тиха вечер в джунглата, Косматко седеше под любимото си дърво и гледаше как слънцето се скрива зад хоризонта. Лека-полека всичко потъна в мрак, а звездите започнаха да се появяват като малки светулки в небето.

– Мамо, защо нощта е толкова тъмна? – попита Косматко, докато се сгуши в мекото си легло от листа.

Един слънчев ден в джунглата, докато си играеше с приятелите си, Косматко усети сладък аромат, идващ от къщичката на мама.

– Мамо, какво мирише толкова вкусно? – попита той, надничайки през прозореца.

Един ден, докато Косматко играеше в джунглата, видя нещо интересно. На земята под едно голямо дърво имаше кафяв плод с дебела кора. Косматко го повдигна, но не можа да го отвори.

– Мамо, какво е това? – попита той с любопитство.

Мама маймунка се усмихна:
– Това, Косматко, е какаов плод.