Един слънчев ден в джунглата, докато си играеше с приятелите си, Косматко усети сладък аромат, идващ от къщичката на мама.

– Мамо, какво мирише толкова вкусно? – попита той, надничайки през прозореца.

Един ден, докато Косматко играеше в джунглата, видя нещо интересно. На земята под едно голямо дърво имаше кафяв плод с дебела кора. Косматко го повдигна, но не можа да го отвори.

– Мамо, какво е това? – попита той с любопитство.

Мама маймунка се усмихна:
– Това, Косматко, е какаов плод.

Една спокойна сутрин в джунглата Косматко се събуди от капки вода, които капеха върху нослето му. Той отвори очи и видя, че таванът на неговата къщичка – уютно гнездо от листа и клончета – е мокър.

– Мамо, защо къщата ни тече? – извика той.

Един слънчев ден, докато скачаше от лиана на лиана, Косматко спря до любимото си дърво и погледна нагоре към небето. Там видя голямо семейство птици, които строяха гнездо.

– Мамо, откъде идват всички животни? А ние, маймунките, откъде сме дошли? И защо хората са толкова различни? – попита той с широко отворени очи.

Една гореща сутрин в джунглата Косматко тичаше наоколо, скачаше от лиана на лиана и си играеше с приятелите си. Но след известно време той започна да се чувства уморен и жаден.

– Мамо, защо водата е толкова важна? – попита Косматко, когато стигна до потока и си потопи лапичките.

Телефонът е полезен инструмент, но е важно да го използваме разумно и за важни неща. Играта и общуването с приятели на живо са безценни!

Един слънчев ден в джунглата, Косматко тичаше из гората и търсеше нови приключения. Той беше винаги любопитен и нетърпелив да открие всичко на мига. Но този ден мама маймунка му даде специална задача.

– Косматко, ето едно златно семенце. Засади го в земята, поливай го всеки ден и виж какво ще стане. Но помни – трябва да бъдеш търпелив, за да видиш резултата.

Една дъждовна сутрин в джунглата, Косматко седеше под голямо дърво и гледаше как капките вода падат от листата. Нямаше как да тича и да играе, затова се почувства малко отегчен. Мама маймунка се приближи с нещо интересно в ръцете си – голяма цветна книга.

Една вечер, докато джунглата беше обляна в мека лунна светлина, Косматко седеше с мама и татко под голямото бананово дърво. Листата на дървото блестяха от капки дъжд, а звездите над тях приличаха на малки светлинки.

Един слънчев ден в джунглата Косматко седеше под любимото си бананово дърво и гледаше как пеперудите се гонят из въздуха. Той се замисли:
– Мамо, как разбираме света около нас?

Един слънчев ден в джунглата Косматко тичаше, катереше се по дърветата и събираше банани. Докато си играеше, той намери малка локва вода и започна да си пръска ръцете. Но когато мама го извика за обяд, той хукна без да си измие ръцете.

В малката си джунгла, Косматко беше най-игривото маймунче. Той обичаше да играе с цветните си топки, да реди кубчета и да си представя, че е капитан на пиратски кораб. Но имаше един малък проблем – често оставяше играчките си разхвърляни из цялата джунгла.

Един слънчев ден Косматко седеше под голямото бананово дърво и дъвчеше вкусно парче плод, когато приятелят му – катеричката Мими – се приближи с въпрос, който звучеше дълбоко и объркващо:
– Косматко, щастлив ли си?

Един ден в красивото езеро на джунглата се излюпиха много малки патенца. Всички те бяха пухкави и жълти, освен едно. Това патенце беше малко различно – перата му бяха сивкави, и то изглеждаше по-голямо и тромаво от останалите.

Един слънчев ден в джунглата, Косматко реши да посети своята баба, която живееше в красива дървена къщичка край реката. Баба му беше известна с това, че пече най-вкусните бананови сладкиши в цялата джунгла. Косматко облече своята червена шапчица, която му беше подарък от баба, и сложи в раницата си малко банани за из път.

Една ясна вечер в джунглата, Косматко стоеше под звездното небе, съзерцавайки безбройните светлинки, които блестяха над него. "Какво ли има там горе?", запита се той, докато лекият нощен бриз раздвижваше листата наоколо.

Един слънчев ден в джунглата Косматко играеше на люлката си под голямото бананово дърво. Той се катереше, скачаше и се люлееше толкова високо, че почти стигаше до небето.

Изведнъж една от въжетата се скъса и Косматко падна меко на тревата.

В едно зелено кътче на джунглата, скрито между големите дървета и пеещите птици, живееше малката маймунка Косматко. Той беше най-любопитното и игриво маймунче, което тичаше от клон на клон, катереше се високо и винаги откриваше нещо ново.

Един ден Косматко строеше голяма кула от банани в двора. Той искаше да направи най-високата кула, която джунглата някога беше виждала.
– Още малко! Още само един банан! – радваше се Косматко, докато слагаше последния банан най-отгоре.

Една сутрин в джунглата, Косматко се събуди, но нещо не беше както обикновено. Слънцето грееше, птичките пееха, но малката маймунка беше… ядосана! Беше изпуснал любимата си играчка – малкия дървен барабан, който обичаше да бие, когато е весел.