Косматко и Нощта, Която Била Невидима

Една тиха вечер в джунглата, Косматко седеше под любимото си дърво и гледаше как слънцето се скрива зад хоризонта. Лека-полека всичко потъна в мрак, а звездите започнаха да се появяват като малки светулки в небето.

– Мамо, защо нощта е толкова тъмна? – попита Косматко, докато се сгуши в мекото си легло от листа.

– Нощта не е толкова страшна, колкото изглежда, Косматко, – каза мама с усмивка. – Тя е като невидимо одеяло, което покрива всичко, за да можем да си починем. Хайде да ти разкажа една приказка за Нощта, Която Била Невидима.

Преди много време нощта била съвсем различна. Тя нямала цвят и никой не я виждал. Хората и животните си мислели, че тя изобщо не съществува. Звездите били единственото, което можело да се види, а луната светела като лампа в мрака.

Една вечер, докато всички спели, нощта решила да направи нещо специално. Тя поискала да стане видима, но не знаела как. Тогава се обърнала към звездите.

– Мили звезди, как мога да бъда видяна? – попитала тя.

Звездите помислили и отговорили:

– Трябва да си смела и да приемеш всички цветове в себе си – от мекото синьо на здрача до дълбокото черно на полунощ.

Нощта започнала да се учи. Първо, тя пробвала да бъде мека и сива като утринната мъгла. Всички животни, които се страхували от тъмното, започнали да се успокояват.

След това, тя добавила тъмносиньо, което направило небето да изглежда като дълбоко море. Птиците започнали да пеят своите нощни песни, а малките животни се почувствали в безопасност.

Накрая, нощта решила да стане съвсем черна, за да могат звездите и луната да блестят по-ярко. Това била най-красивата гледка, която някой някога бил виждал.

Мама продължи:

– Знаеш ли, Косматко, нощта не е страшна, защото тя ни показва красотата на звездите и ни дава време да мечтаем.

Косматко се усмихна:

– Значи нощта е наш приятел?

– Точно така! – каза мама. – И ако някога ти се струва твърде тъмно, просто погледни звездите. Те винаги са там, за да ни напомнят, че не сме сами.

Косматко затвори очи и си представи звездите, луната и тихата нощ. Той вече не се страхуваше от тъмното, защото знаеше, че нощта е като одеяло, което го пази, докато мечтае за нови приключения.

Край