Телефонът е полезен инструмент, но е важно да го използваме разумно и за важни неща. Играта и общуването с приятели на живо са безценни!

Един слънчев ден в джунглата, Косматко тичаше из гората и търсеше нови приключения. Той беше винаги любопитен и нетърпелив да открие всичко на мига. Но този ден мама маймунка му даде специална задача.

– Косматко, ето едно златно семенце. Засади го в земята, поливай го всеки ден и виж какво ще стане. Но помни – трябва да бъдеш търпелив, за да видиш резултата.

Една дъждовна сутрин в джунглата, Косматко седеше под голямо дърво и гледаше как капките вода падат от листата. Нямаше как да тича и да играе, затова се почувства малко отегчен. Мама маймунка се приближи с нещо интересно в ръцете си – голяма цветна книга.

В малката си джунгла, Косматко беше най-игривото маймунче. Той обичаше да играе с цветните си топки, да реди кубчета и да си представя, че е капитан на пиратски кораб. Но имаше един малък проблем – често оставяше играчките си разхвърляни из цялата джунгла.

Един слънчев ден Косматко седеше под голямото бананово дърво и дъвчеше вкусно парче плод, когато приятелят му – катеричката Мими – се приближи с въпрос, който звучеше дълбоко и объркващо:
– Косматко, щастлив ли си?

Един ден в красивото езеро на джунглата се излюпиха много малки патенца. Всички те бяха пухкави и жълти, освен едно. Това патенце беше малко различно – перата му бяха сивкави, и то изглеждаше по-голямо и тромаво от останалите.

Един слънчев ден в джунглата, Косматко реши да посети своята баба, която живееше в красива дървена къщичка край реката. Баба му беше известна с това, че пече най-вкусните бананови сладкиши в цялата джунгла. Косматко облече своята червена шапчица, която му беше подарък от баба, и сложи в раницата си малко банани за из път.

Една ясна вечер в джунглата, Косматко стоеше под звездното небе, съзерцавайки безбройните светлинки, които блестяха над него. "Какво ли има там горе?", запита се той, докато лекият нощен бриз раздвижваше листата наоколо.

Един слънчев ден в джунглата Косматко играеше на люлката си под голямото бананово дърво. Той се катереше, скачаше и се люлееше толкова високо, че почти стигаше до небето.

Изведнъж една от въжетата се скъса и Косматко падна меко на тревата.

В едно зелено кътче на джунглата, скрито между големите дървета и пеещите птици, живееше малката маймунка Косматко. Той беше най-любопитното и игриво маймунче, което тичаше от клон на клон, катереше се високо и винаги откриваше нещо ново.

Един ден Косматко строеше голяма кула от банани в двора. Той искаше да направи най-високата кула, която джунглата някога беше виждала.
– Още малко! Още само един банан! – радваше се Косматко, докато слагаше последния банан най-отгоре.

Един ден Косматко седеше на люлката си под голямото бананово дърво и наблюдаваше как другите малки животни си играят. Катеричката Мими строеше кула от орехи, слончето Сами играеше с топка, а папагалът Поли пееше весела песничка и танцуваше на един клон.

Един слънчев ден в джунглата Косматко откри нещо много интересно в къщичката на бухала Борис – един голям, блестящ екран. На него се виждаха ярки цветове, подскачащи фигури и весели звуци.

– Какво е това, Борис? – попита Косматко с широко отворени очи.

– Това е телевизор, Косматко, – обясни бухалът.

Един ден Косматко седеше под любимото си бананово дърво и гледаше как всички животни в джунглата си играят и помагат едни на други. Слончето Сами носеше вода с хобота си, катеричката Мими събираше орехи, а папагалът Поли учеше малките птички да летят.

Един ден, докато си играеше в джунглата, Косматко реши, че иска да си построи малка къщичка на дървото. Той си представяше как ще има свое място с листа за покрив и клонки за стени. Сложи раничката си с банани и въже и извика приятелите си – катеричката Мими и папагала Поли.

– Ще си направя къщичка! – каза Косматко.

Един ден Косматко седеше под голямото бананово дърво и си мислеше: “Защо понякога се чувствам щастлив, а друг път ми се плаче? Какво означават тези странни усещания в тялото ми?”

Косматко винаги е бил игрив и енергичен, но дори и той не подозираше, че един ден ще стане истинска спортна звезда в джунглата.

Всичко започна с годишните джунглени игри – голямо събитие, където всички животни се събираха, за да премерят сили в различни спортове. Косматко беше много развълнуван.

В понеделник сутрин Косматко се събуди рано. Слънцето се прокрадваше през листата на джунглата, а мама вече му беше приготвила вкусна закуска – палачинки с бананово сладко.

– Косматко, време е за училище! – извика мама.

Един ден маймунката Косматко седяла под любимото си дърво и слушала как птичките си говорят. Те разказвали колко е забавно в гората-градника – място, където всички млади животни се учели да играят, да споделят и да се забавляват заедно.

Един ден Косматко реши, че иска да опита нещо ново. Докато разлистваше готварска книга, открита в библиотеката на гората, му хрумна идея: Ще стана готвач!.

Сложи си бяла престилка, а на главата – голяма шапка като на истински майстор-готвач. Реши, че ще сготви най-вкусната бананова торта за приятелите си в гората.