Една вечер Косматко не можеше да заспи. Лежеше в мекото си легълце от големи листа и гледаше към прозореца, където звездите проблясваха като малки светулки.

– Мамо, защо трябва да заспивам? Навън е толкова красиво! – прошепна Косматко.

Един следобед Косматко играеше с новата си кутия за съкровища – една голяма дървена кутия, в която държеше камъчета, листа и малки фигурки. Той с вълнение разглеждаше своите съкровища, но когато се опита да затвори капака…

ЩРАК!

Една сутрин, докато Косматко ядеше любимите си банани, усети нещо странно в устата си. Едно от зъбчетата му се клатеше! Той погледна мама и каза:

– Мамо, какво става с моето зъбче? То се движи!

Една тиха вечер в джунглата, Косматко седеше под любимото си дърво и гледаше как слънцето се скрива зад хоризонта. Лека-полека всичко потъна в мрак, а звездите започнаха да се появяват като малки светулки в небето.

– Мамо, защо нощта е толкова тъмна? – попита Косматко, докато се сгуши в мекото си легло от листа.

Телефонът е полезен инструмент, но е важно да го използваме разумно и за важни неща. Играта и общуването с приятели на живо са безценни!

Един слънчев ден в джунглата, Косматко тичаше из гората и търсеше нови приключения. Той беше винаги любопитен и нетърпелив да открие всичко на мига. Но този ден мама маймунка му даде специална задача.

– Косматко, ето едно златно семенце. Засади го в земята, поливай го всеки ден и виж какво ще стане. Но помни – трябва да бъдеш търпелив, за да видиш резултата.

Една дъждовна сутрин в джунглата, Косматко седеше под голямо дърво и гледаше как капките вода падат от листата. Нямаше как да тича и да играе, затова се почувства малко отегчен. Мама маймунка се приближи с нещо интересно в ръцете си – голяма цветна книга.

В малката си джунгла, Косматко беше най-игривото маймунче. Той обичаше да играе с цветните си топки, да реди кубчета и да си представя, че е капитан на пиратски кораб. Но имаше един малък проблем – често оставяше играчките си разхвърляни из цялата джунгла.

Един слънчев ден Косматко седеше под голямото бананово дърво и дъвчеше вкусно парче плод, когато приятелят му – катеричката Мими – се приближи с въпрос, който звучеше дълбоко и объркващо:
– Косматко, щастлив ли си?

Един ден в красивото езеро на джунглата се излюпиха много малки патенца. Всички те бяха пухкави и жълти, освен едно. Това патенце беше малко различно – перата му бяха сивкави, и то изглеждаше по-голямо и тромаво от останалите.

Един слънчев ден в джунглата, Косматко реши да посети своята баба, която живееше в красива дървена къщичка край реката. Баба му беше известна с това, че пече най-вкусните бананови сладкиши в цялата джунгла. Косматко облече своята червена шапчица, която му беше подарък от баба, и сложи в раницата си малко банани за из път.

Една ясна вечер в джунглата, Косматко стоеше под звездното небе, съзерцавайки безбройните светлинки, които блестяха над него. "Какво ли има там горе?", запита се той, докато лекият нощен бриз раздвижваше листата наоколо.

Един слънчев ден в джунглата Косматко играеше на люлката си под голямото бананово дърво. Той се катереше, скачаше и се люлееше толкова високо, че почти стигаше до небето.

Изведнъж една от въжетата се скъса и Косматко падна меко на тревата.

В едно зелено кътче на джунглата, скрито между големите дървета и пеещите птици, живееше малката маймунка Косматко. Той беше най-любопитното и игриво маймунче, което тичаше от клон на клон, катереше се високо и винаги откриваше нещо ново.

Един ден Косматко строеше голяма кула от банани в двора. Той искаше да направи най-високата кула, която джунглата някога беше виждала.
– Още малко! Още само един банан! – радваше се Косматко, докато слагаше последния банан най-отгоре.

Един ден Косматко седеше на люлката си под голямото бананово дърво и наблюдаваше как другите малки животни си играят. Катеричката Мими строеше кула от орехи, слончето Сами играеше с топка, а папагалът Поли пееше весела песничка и танцуваше на един клон.

Един слънчев ден в джунглата Косматко откри нещо много интересно в къщичката на бухала Борис – един голям, блестящ екран. На него се виждаха ярки цветове, подскачащи фигури и весели звуци.

– Какво е това, Борис? – попита Косматко с широко отворени очи.

– Това е телевизор, Косматко, – обясни бухалът.

Един ден Косматко седеше под любимото си бананово дърво и гледаше как всички животни в джунглата си играят и помагат едни на други. Слончето Сами носеше вода с хобота си, катеричката Мими събираше орехи, а папагалът Поли учеше малките птички да летят.

Един ден, докато си играеше в джунглата, Косматко реши, че иска да си построи малка къщичка на дървото. Той си представяше как ще има свое място с листа за покрив и клонки за стени. Сложи раничката си с банани и въже и извика приятелите си – катеричката Мими и папагала Поли.

– Ще си направя къщичка! – каза Косматко.

Един ден Косматко седеше под голямото бананово дърво и си мислеше: “Защо понякога се чувствам щастлив, а друг път ми се плаче? Какво означават тези странни усещания в тялото ми?”