Косматко и Звездното Одеяло 🌙✨

Една вечер Косматко не можеше да заспи. Лежеше в мекото си легълце от големи листа и гледаше към прозореца, където звездите проблясваха като малки светулки.

– Мамо, защо трябва да заспивам? Навън е толкова красиво! – прошепна Косматко.

Мама маймунка се усмихна и седна до него.

– Знаеш ли, Косматко, нощта е вълшебно време! Когато всички заспят, Луната покрива джунглата с мекото си светло одеяло, а звездите разказват приказки на тези, които са готови да ги чуят.

– Звездите разказват приказки? – изуми се Косматко.

– Разбира се! – кимна мама. – Всяка вечер те светят, за да ни напомнят, че утре ще бъде нов ден, пълен с приключения.

Косматко затвори очи и си представи как лети сред звездите. Видя как те си шепнат една на друга и образуват красиви съзвездия.

Изведнъж пред него се появи една блестяща звездичка и му каза:

– Косматко, ти днес беше смел, добър и игрив. А знаеш ли, че когато спим добре, ставаме още по-силни и по-мъдри?

– Наистина ли? – попита Косматко.

– Да! – отговори звездата. – Сънят е като магическа почивка за ума и сърцето. Той ти дава сили за утрешните приключения!

Косматко се усмихна.

– Значи, когато заспя, ще съм готов за нови игри утре?

– Точно така! – каза мама и го зави с мекото му одеяло.

Косматко се сгуши и прошепна:

– Благодаря, звездичке! Благодаря, мамо!

И докато звездите нежно му намигваха от небето, Косматко потъна в сладък сън, готов за новото утре.

🌙✨ Лека нощ, Косматко! ✨🌙