Косматко и екранът, който му открадна деня

Един слънчев ден в джунглата Косматко откри нещо много интересно в къщичката на бухала Борис – един голям, блестящ екран. На него се виждаха ярки цветове, подскачащи фигури и весели звуци.

– Какво е това, Борис? – попита Косматко с широко отворени очи.

– Това е телевизор, Косматко, – обясни бухалът. – Много животни го гледат с часове, но трябва да се внимава с него. Той може да е забавен, но понякога забравяме какво е наистина важно.

– Само ще погледна за малко! – извика Косматко и се настани удобно.

Косматко гледаше екрана толкова дълго, че не усети как времето минава. Птичките спряха да пеят, слънцето започна да залязва, а неговите приятели – катеричката Мими и слончето Сами – го викаха отвън да играят.

– Косматко, идваш ли? – извика Мими.

– Още малко! – отговори той, без да откъсне очи от екрана.

След известно време мама маймуна дойде и каза:

– Косматко, защо не излезеш да поиграеш на въздух? Очичките ти са зачервени, а слънцето вече се скрива.

Косматко потърка очите си и разбра, че го болят.

– Ох, мамо… не знам какво стана. Само за малко исках да гледам!

Мама го заведе навън и седна до него под любимото му дърво.

– Косматко, знаеш ли защо не трябва да гледаш екрана дълго?

– Защо, мамо? – попита той.

– Очите ти са като малки прозорчета към света. Когато гледаш телевизия или екран дълго време, те се изморяват и започват да те болят. Точно като когато тичаш прекалено много и се уморяват крачетата ти.

– О, не искам очите ми да болят! – възкликна Косматко.

– Затова е важно да правиш почивки, да играеш навън на слънце и да гледаш зелени дървета и цветя. Те помагат на очичките ти да се чувстват добре.

На следващия ден мама предложи:

– Хайде да направим нещо забавно, без да гледаме екрани. Можем да строим къщички от листа, да рисуваме с калинки или да броим облаците на небето.

Косматко веднага се зарадва и изтича навън. Заедно с Мими и Сами построиха голям замък от клони и листа, а после направиха състезание кой ще забележи най-много различни облаци.

– Това е много по-забавно от телевизора! – извика Косматко.

Вечерта, преди да заспи, мама му каза:

– Виждаш ли, Косматко? Светът е пълен с красиви неща – игри, приятели и приключения. Ако гледаш само екрана, ще изпуснеш всичко това.

Косматко се усмихна и прошепна:

– Обещавам, мамо. Ще си пазя очичките и ще излизам да играя повече. Екранът може да почака, но игрите с приятели – никога!

От този ден нататък Косматко гледаше телевизия само за кратко и винаги правеше почивки. Очичките му станаха по-здрави, а дните му – по-пълни с игри и смях.

И в джунглата отново се чуваше радостният глас на Косматко, който тичаше, скачаше и откриваше колко е красив светът извън екрана. 🌿