Косматко и вълшебните думи „Не мога“ и „Не искам“

Един ден Косматко седеше под любимото си бананово дърво и гледаше как всички животни в джунглата си играят и помагат едни на други. Слончето Сами носеше вода с хобота си, катеричката Мими събираше орехи, а папагалът Поли учеше малките птички да летят.

Но Косматко стоеше намръщен и мърмореше:

– Аз не мога да се катеря толкова високо като Мими. И не искам да нося вода като Сами.

Мама маймуна чу неговите думи и седна до него.

– Косматко, защо си тъжен? – попита тя с усмивка.

– Не мога да правя всичко като другите! – каза Косматко и сви рамене.

– А дали наистина „не можеш“? Или просто „не искаш“ да опиташ? – попита мама нежно.

Мама маймуна покани Косматко да се качи на едно дърво с ниски клони.

– Опитай, Косматко! Понякога „не мога“ е просто защото още не си опитал достатъчно.

Косматко въздъхна:

– Добре, ще пробвам.

Той се качи внимателно, първо на един клон, после на друг. И преди да се усети, беше горе на дървото.

– Виж, мамо! Мога! – извика той гордо.

– Виждаш ли, Косматко? „Не мога“ често означава, че просто не си се опитал.

После мама му подаде малка кофа с вода и каза:

– Сега, нека занесем тази вода на цветята.

– Не искам да нося вода, мамо, това е трудно! – измърмори Косматко.

– А дали „не искаш“ защото е трудно или защото не вярваш в себе си? – попита мама.

Косматко се замисли. Той взе кофата и направи малки стъпки. Малко по малко той стигна до цветята и ги поля.

– Мамо, беше трудно, но пък цветята са толкова красиви! – каза Косматко щастливо.

– Понякога, Косматко, „не искам“ ни пречи да видим колко хубаво е нещо, когато го направим.

Мама се усмихна:

– А сега, Косматко, какво ще кажеш за това: какво можеш да правиш най-добре?

Косматко се замисли и каза:

– Аз мога да скачам от клон на клон. Мога да помагам на приятелите си. Мога да науча нови неща, когато опитвам.

– Точно така, – каза мама гордо. – Всеки може да прави нещо, стига да вярва в себе си и да опитва.

Вечерта Косматко легна в своето легълце и си каза:

– Днес разбрах нещо важно: „не мога“ е само в моята глава, а „не искам“ понякога ме спира да опитам. Но когато вярвам в себе си и опитвам, тогава мога всичко!

Мама го целуна по челото и прошепна:

– Винаги помни това, Косматко. Ти си по-силен и по-способен, отколкото мислиш.

Така Косматко научи, че най-голямата сила идва от опитите и вярата в себе си. А в джунглата от този ден нататък той помагаше на всички, които казваха „не мога“ или „не искам“, като им показваше, че те също могат. 🌟

Previous
Previous

Косматко и екранът, който му открадна деня

Next
Next

Косматко и тайните на динозаврите