Косматко и помощта на Джунглата

Един ден, докато си играеше в джунглата, Косматко реши, че иска да си построи малка къщичка на дървото. Той си представяше как ще има свое място с листа за покрив и клонки за стени. Сложи раничката си с банани и въже и извика приятелите си – катеричката Мими и папагала Поли.

– Ще си направя къщичка! – каза Косматко. – Помогнете ми, моля!

– Добре! – казаха приятелите му. – Но първо трябва да съберем клонки и листа.

Косматко, Мими и Поли започнаха да търсят материали. Но след малко, папагалът Поли излетя да търси зрънца, а катеричката Мими се сети, че има работа с орехите си.

Косматко остана сам. Той седна под дървото и въздъхна:

– Как ще построя къщичка сам? Това е твърде трудно!

Докато седеше, наблизо мина старата костенурка Тото. Тя видя тъжното изражение на Косматко и го попита:

– Какво има, Косматко?

– Опитвам се да си построя къщичка, но приятелите ми не можаха да ми помогнат. Сега не знам какво да правя! – отвърна Косматко.

Костенурката се усмихна мъдро:

– Косматко, когато няма кой да ти помогне, най-добрият помощник си самият ти! Опитай се сам да започнеш – ще видиш, че ще се справиш.

Косматко се замисли и реши да опита. Той започна да събира клонки и листа сам. Намери здрави пръчки за основата и ги закрепи с въже. После сложи големи листа за покрив. Стъпка по стъпка, малката къщичка започна да се оформя.

Докато работеше, забеляза нещо интересно. С всяка завършена част се чувстваше по-горд и уверен в себе си.

– Мога да го направя! – каза си той с усмивка.

Когато къщичката почти беше готова, приятелите на Косматко се върнаха. Те бяха впечатлени:

– Уау, Косматко! Ти си направил това сам? – попита Мими.

– Да, започнах сам, но имам нужда от вас да ми помогнете да добавим последните листа! – отвърна той.

Заедно завършиха къщичката и вечерта седнаха вътре, хапвайки банани и орехи. Косматко беше много доволен.

Мама го попита вечерта:

– Как мина денят ти, Косматко?

Той разказа за къщичката и добави:

– Мамо, разбрах нещо важно. Когато няма кой да ти помогне, можеш да започнеш сам. А когато приятелите видят, че опитваш, те също ще искат да ти помогнат.

Мама се усмихна и го прегърна:

– Това е един от най-важните уроци, Косматко. Ти си смел и трудолюбив!