Косматко и Червената шапчица

Един слънчев ден в джунглата, Косматко реши да посети своята баба, която живееше в красива дървена къщичка край реката. Баба му беше известна с това, че пече най-вкусните бананови сладкиши в цялата джунгла. Косматко облече своята червена шапчица, която му беше подарък от баба, и сложи в раницата си малко банани за из път.

– Помни, Косматко, – каза мама маймунка, – не се спирай да си играеш с непознати животни и не оставяй пътеката. Отиди направо при баба.

– Добре, мамо! – извика Косматко и тръгна с усмивка.

Докато вървеше през джунглата, Косматко чу шепот между храстите. Оказа се, че това беше старият вълк Гръм. Но не се плашете – Гръм не беше страшен. Той просто обичаше да прави пакости.

– Къде отиваш, малък Косматко? – попита Гръм.

– Отивам при баба. Ще хапнем сладкиши и ще си разказваме истории! – отвърна Косматко.

– Чудесно! – усмихна се Гръм. – Но знаеш ли, че има по-бърз път през гората? Аз мога да ти го покажа.

Косматко се замисли за думите на мама, но му беше любопитно.

– Благодаря, Гръм, но мама ми каза да не се отклонявам от пътеката. Ще стигна по своя начин! – каза Косматко с усмивка и продължи напред.

Гръм, обаче, реши да бъде по-бърз и да стигне пръв до къщичката на баба. Когато пристигна, той почука на вратата.

– Кой е? – попита баба.

– Аз съм Косматко! – каза Гръм с преправен глас.

Баба отвори вратата, но веднага разбра, че това не е нейният внук.

– О, Гръм, какво те води насам? – попита тя усмихнато.

– Исках само да те изненадам, – засмя се вълкът. – Ще си тръгна, но можеш ли да ме научиш как правиш тези чудни бананови сладкиши?

Баба се засмя и каза:

– Разбира се! Ще останеш да помагаш на мен и Косматко.

Скоро Косматко пристигна, като беше леко задъхан от ходенето. Той се изненада, че вижда Гръм в кухнята.

– Гръм! Какво правиш тук? – попита Косматко.

– Уча се да правя сладкиши! – отвърна Гръм. – И ти може да ми помогнеш, Косматко.

Тримата заедно замесиха тестото, изпекоха сладкишите и ги украсиха с банани. Гръм се оказа изключителен помощник, а баба обеща да му даде рецепта за вкъщи.

Следобедът мина весело, а накрая Гръм каза:

– Благодаря ви, че ми показахте как се правят тези чудеса. Научих, че е по-добре да си приятел, отколкото пакостлив.

Косматко се усмихна и каза:

– Така е, Гръм! Приятелството винаги е най-добрата пътека.

И така, всички заживяха щастливо, а Гръм често идваше на гости при баба и Косматко – не за пакости, а за бананови сладкиши и весели истории.

Поуката

Истинските приятели не подвеждат и не правят пакости. Вместо това, те споделят радостта и вкусните мигове заедно.