Косматко и Историята за Малкото Патенце
Един ден в красивото езеро на джунглата се излюпиха много малки патенца. Всички те бяха пухкави и жълти, освен едно. Това патенце беше малко различно – перата му бяха сивкави, и то изглеждаше по-голямо и тромаво от останалите.
Когато всички патенца отидоха да плуват, другите животни започнаха да шепнат:
– Вижте това патенце. Колко е странно!
Малкото патенце чу думите им и се натъжи. То започна да се пита:
– Защо не приличам на останалите? Защо всички ме гледат така?
Един ден, докато патенцето седеше само край езерото, до него се приближи Косматко. Той беше там, за да бере плодове, и видя тъжното патенце.
– Здравей, патенце! Защо си тъжно? – попита го Косматко.
– Всички казват, че съм грозно. Не приличам на другите патенца и не знам какво да правя.
Косматко се усмихна:
– Знаеш ли, че всеки е различен? Това, че си различно, не означава, че не си специално.
Косматко реши да помогне на патенцето да открие своето място в джунглата. Двамата заедно обикаляха езерата и горите, където патенцето се опитваше да разбере кой е.
Един ден стигнаха до голямо езеро, където живееха красиви бели птици с дълги шии. Патенцето спря и ахна:
– Колко са красиви!
Една от птиците се приближи и каза:
– Здравей, малко патенце! Но ти не си патенце – ти си млад лебед! Твоите пера ще станат бели като нашите, когато пораснеш.
Патенцето не можеше да повярва.
– Значи не съм грозно? Просто съм различно!
Косматко се усмихна широко:
– Виждаш ли? Всеки си има своето място. А твоето е тук, сред лебедите.
Патенцето порасна в красив бял лебед и никога повече не се чувстваше странно. Вместо това, то разбра, че различията ни правят специални.
Когато се върна в джунглата, Косматко разказа историята на патенцето на всички животни:
– Никога не съдете някого, защото е различен. Всеки си има своята красота и уникалност.
И от този ден нататък животните в джунглата винаги гледаха на другите с обич и уважение.
Поуката:
„Това, че си различен, те прави специален. Всеки има своето място, където блести със своята уникалност.“ 🌟
