Косматко и въпросът за щастието

Един слънчев ден Косматко седеше под голямото бананово дърво и дъвчеше вкусно парче плод, когато приятелят му – катеричката Мими – се приближи с въпрос, който звучеше дълбоко и объркващо:
– Косматко, щастлив ли си?

Косматко я погледна учудено:
– Какво означава „щастлив“?

Мими се засмя:
– Щастлив е, когато се чувстваш добре, когато не ти е тъжно или нещо не те тревожи.

– Значи съм щастлив, защото не съм тъжен? – попита Косматко, опитвайки се да разбере.

Мими кимна:
– Но щастието не е само липса на тъга. То е и когато обичаш, играеш, смееш се или просто се наслаждаваш на момента.

Тези думи накараха Косматко да се замисли. „Щастлив ли съм?“ Той реши да отиде и да попита останалите в джунглата какво мислят за щастието.

При приятеля си слончето Сами:
– Щастието, Косматко, е когато се гмуркам в реката и водата е прохладна. Но също така е и когато моите приятели са около мен.

При папагала Поли:
– За мен щастието е да пея най-красивите песни и да видя как всички се усмихват.

При Мечето Борис:
– Щастието е, когато направя вкусен меден пай и го споделя с другите.

Когато се върна под голямото си дърво, Косматко седна и започна да мисли.
– Щастието може да бъде толкова различно! Но тогава защо се чувствам толкова добре точно сега?

Мама маймунка, която винаги знаеше как да му помогне, седна до него:
– Косматко, щастието е навсякъде около нас. То не е само липсата на тъга, а изборът да видиш красотата и радостта във всичко – в момента, в игрите, в приятелите.

– Значи съм щастлив, когато играя, когато споделям, когато обичам и когато просто седя тук с теб?

Мама се усмихна и го прегърна:
– Да, Косматко. Щастието е да обичаш живота такъв, какъвто е, и да го споделяш с тези, които обичаш.

„Щастието не е място, до което стигаме, а начинът, по който пътуваме. То е в малките мигове, които правят сърцето ни леко.“

Тази вечер Косматко си легна с усмивка и си каза:
– Щастлив съм, защото избрах да бъда.

Край