Косматко и тайната на емоциите

Един ден Косматко седеше под голямото бананово дърво и си мислеше: “Защо понякога се чувствам щастлив, а друг път ми се плаче? Какво означават тези странни усещания в тялото ми?”

Мама маймуна, която винаги забелязваше, когато Косматко е замислен, го попита:

– Какво те тревожи, Косматко?

– Мамо, какво са емоциите? Защо понякога съм весел, друг път ядосан или тъжен? – попита той.

Мама се усмихна:

– Емоциите, Косматко, са като малки цветове в сърцето и ума ти. Те ти показват какво се случва вътре в теб и помагат да разбереш света около теб. Искаш ли да ти разкажа повече за тях?

– Да, мамо! – извика той, нетърпелив.

Мама започна:

– Представи си, че вътре в теб живее малък оркестър. Всяка емоция е като инструмент, който свири различна мелодия.

•                Щастието е като свирене на ярък тромпет – кара те да се усмихваш и да искаш да танцуваш.

•                Тъгата е като бавна, нежна мелодия на цигулка – тя ти казва, че ти липсва нещо важно и е добре да си починеш.

•                Ядът е като силен барабан – предупреждава те, че нещо не е наред и трябва да защитиш себе си.

•                Страхът е като тиха флейта – той те кара да внимаваш, когато има опасност.

– Значи всички емоции са полезни? – попита Косматко.

– Да, Косматко, – отвърна мама. – Те са като малки съветници. Щом разбереш какво ти казват, можеш да вземеш правилното решение. А знаеш ли как да разпознаеш емоциите?

– Как? – попита той с широко отворени очи.

– Като слушаш тялото си. Например, ако сърцето ти бие бързо, може би си уплашен. Ако усетиш топлина в гърдите, вероятно си щастлив. А ако ти се насълзят очичките, може би си тъжен. Важно е да слушаш тези сигнали.

Косматко се замисли и попита:

– А какво да правя, ако съм ядосан или тъжен?

– Първо, спри за момент и поеми дълбоко дъх. Помисли какво точно чувстваш и защо. После, ако можеш, поговори с някого, който те обича. Ние винаги сме тук за теб, Косматко.

Тази вечер, преди да заспи, Косматко си каза: “Емоциите са важни приятели. Те ми помагат да разбера себе си и света. Ще ги слушам внимателно!”

И така, Косматко научи, че емоциите са ключът към това да разберем себе си и другите. И от този ден започна да ги приема с усмивка, независимо дали тромпетът, цигулката или барабанът свиреха в неговия малък оркестър.