Косматко и Магията на Книгите
Една дъждовна сутрин в джунглата, Косматко седеше под голямо дърво и гледаше как капките вода падат от листата. Нямаше как да тича и да играе, затова се почувства малко отегчен. Мама маймунка се приближи с нещо интересно в ръцете си – голяма цветна книга.
– Какво е това, мамо? – попита Косматко, с очи, които светеха от любопитство.
– Това, Косматко, е книга, – каза мама. – Вътре в нея има истории, картинки и вълшебства, които могат да те отведат на места, за които дори не си мечтал.
– Наистина ли? – попита Косматко, като разгърна първата страница.
Докато мама разказваше, Косматко видя картинки на гори, океани и дори космос. Мама му прочете първите редове:
„Имало едно време в далечна земя, един смел герой, който търсел приключения…“
– Мамо, това звучи като мен! – извика Косматко.
Мама се усмихна:
– Книгите са като врати към нови светове, Косматко. Те могат да ти разкажат за динозаври, за животни от далечни земи и дори за звезди.
– Но защо имаме книги? – попита Косматко, докато прелистваше страниците.
– Книгите пазят знанията и историите на хората, – обясни мама. – Те ни учат на нови неща, разказват ни за света и ни помагат да мечтаем.
– Значи книгите са като вълшебни приятели? – попита той.
– Точно така, – каза мама. – И най-хубавото е, че всеки може да има своя собствена библиотека, пълна с книги, които обича.
Този ден Косматко реши да направи своя библиотека. Той събра всички книги, които мама и татко му бяха дали, и ги подреди в малък дървен шкаф. Имаше книжки с картинки за животни, истории за приключения и дори книга за звездите.
– Вече имам свое място за книги! – каза той гордо.
Мама го погледна с усмивка:
– Знаеш ли, Косматко, когато четеш, ти растеш – не само на височина, но и в ума си. Всяка книга ти дава ново знание или нова мечта.
Косматко кимна:
– И когато порасна, ще имам най-голямата библиотека в джунглата!
Книгите са прозорец към света, които ни учат, вдъхновяват и ни помагат да мечтаем. И всяка библиотека, независимо колко е малка, е място, пълно с вълшебства.
Край
