Косматко и най-прекрасната мама
В едно зелено кътче на джунглата, скрито между големите дървета и пеещите птици, живееше малката маймунка Косматко. Той беше най-любопитното и игриво маймунче, което тичаше от клон на клон, катереше се високо и винаги откриваше нещо ново.
Един ден, докато Косматко се забавляваше, внезапно падна от малко клонче и се нарани на лапичката. Сълзички се появиха в очите му. Точно тогава, мама маймуна се появи и го прегърна силно.
– Ела тук, Косматко. Всичко ще бъде наред. – каза мама с най-милата усмивка.
Тя внимателно почисти раничката му, сложи листенце от лечебно растение и нежно го целуна по челото. Косматко веднага се почувства по-добре, защото мама винаги знаеше как да направи болката по-малка.
– Мамо, как винаги знаеш какво да направиш? – попита Косматко, като погледна големите ѝ любящи очи.
Мама се усмихна и каза:
– Защото мама винаги е до своето дете. Когато ти си щастлив, аз съм най-щастливата. Когато ти си тъжен, аз ще те успокоя. А когато ти си смел, аз ще те подкрепя.
Косматко се замисли и прегърна мама силно-силно.
– Мамо, ти си моята супергеройка!
На следващия ден, Косматко събра малко цветя от джунглата и направи най-красивия букет за мама. Той се върна вкъщи и каза:
– Това е за теб, мамо. Ти си най-добрата на света!
Мама го взе в обятията си и прошепна:
– Най-големият ми подарък си ти, Косматко. Ти си моята радост и слънчице.
От този ден нататък, Косматко винаги помнеше нещо много важно – мама е тази, която винаги го обича, пази и подкрепя, каквото и да се случва. И той си обеща да бъде най-доброто и обичливо маймунче на света, защото мама заслужава само най-хубавото.
И така, всеки ден Косматко обгръщаше мама с обич, а мама му даваше цялото си сърце. Защото няма нищо по-прекрасно от обичта между едно дете и неговата майка.
Край
