Един слънчев ден в джунглата Косматко играеше на люлката си под голямото бананово дърво. Той се катереше, скачаше и се люлееше толкова високо, че почти стигаше до небето.

Изведнъж една от въжетата се скъса и Косматко падна меко на тревата.

В едно зелено кътче на джунглата, скрито между големите дървета и пеещите птици, живееше малката маймунка Косматко. Той беше най-любопитното и игриво маймунче, което тичаше от клон на клон, катереше се високо и винаги откриваше нещо ново.

Една сутрин в джунглата, Косматко се събуди, но нещо не беше както обикновено. Слънцето грееше, птичките пееха, но малката маймунка беше… ядосана! Беше изпуснал любимата си играчка – малкия дървен барабан, който обичаше да бие, когато е весел.

В една малка къщичка, скрита дълбоко в джунглата, живееше Косматко – най-игривата и любопитна маймунка на света. Всяка вечер той тичаше насам-натам, катереше се по дърветата и разказваше смешни истории на своите приятели.

Но тази вечер Косматко беше изморен. Слънцето се скри зад голямата палма, а звездите започнаха да проблясват.

Една вечер, след като си изми зъбките, взе баня и се сгуши в мекото си легло, Косматко се обърна към мама и я попита:

– Мамо, какво всъщност е сънуването? Защо всички казват, че е толкова вълшебно?

В малката си джунгла, скрита сред високите дървета, Косматко беше най-любопитната маймунка. Той обичаше да играе, да открива нови неща и да задава хиляди въпроси. Но когато слънцето се скриеше зад хоризонта, идваше време за сън – и това беше нещо, което Косматко често забравяше.