Косматко и Приключението с Прищипнатото Пръстче

Един следобед Косматко играеше с новата си кутия за съкровища – една голяма дървена кутия, в която държеше камъчета, листа и малки фигурки. Той с вълнение разглеждаше своите съкровища, но когато се опита да затвори капака…

ЩРАК!

– Оуууу! – извика Косматко и скочи назад, стискайки малкото си пръстче.

Очичките му се напълниха със сълзи. Пръстчето му пулсираше, а той не знаеше какво да прави.

Мама чу вика му и веднага дойде.

– Косматко, какво се случи? – попита тя, като нежно взе лапичката му.

– Затиснах си пръстчето! Боли! – изхлипа той.

Мама го прегърна и каза:

– Знам, миличък. Това се случва понякога, но нека да видим дали всичко е наред.

Какво се случва, когато се ударим?

Мама внимателно огледа лапичката му.

– Виждаш ли, Косматко, когато си ударим или прищипем пръстчето, тялото ни изпраща сигнал до мозъка, че има болка. Това е начинът, по който мозъкът ни предупреждава да бъдем по-внимателни.

Косматко се замисли.

– Значи тялото ми ми говори?

– Точно така! – усмихна се мама. – Но знаеш ли кое е най-хубавото?

– Какво?

– Болката не остава завинаги. Постепенно ще намалее и ще забравиш за нея.

Мама нежно подуха пръстчето му и каза:

– А сега ще ти сложим нежен компрес и след малко ще се чувстваш по-добре.

Как да приемаме болката и емоциите?

Косматко легна в леглото си, държейки лапичката си.

– Мамо, защо се разплаках толкова много?

Мама го погали по главичката.

– Защото беше неочаквано и заболя. И това е напълно нормално. Когато се уплашим или нараним, е естествено да плачем. Сълзите ни помагат да се успокоим.

Косматко кимна.

– А какво да правя следващия път?

– Следващия път можеш да си кажеш: „Знам, че боли, но скоро ще ми мине.“ И да си поемеш дълбоко въздух.

Поуката

На следващия ден Косматко отново играеше с кутията си. Този път беше по-внимателен, но…

ЩРАК!

Капакът пак се затвори върху лапичката му.

Той усети леко убождане, но си спомни думите на мама.

Пое си дълбоко въздух и каза:

– Боли малко, но знам, че ще ми мине!

И наистина, след няколко минути той вече беше забравил за това и се смееше с приятелите си.

Заключение

Косматко научи, че болката е част от живота, но не остава завинаги. По-важното е как я приемаме и как се справяме с нея.

Така той разбра, че е по-силен, отколкото си мисли, и че дори малките удари не могат да му попречат да се забавлява!

Край