Косматко и доброто къртиче

Един ден Косматко се разхождаше из джунглата, когато забеляза нещо странно – любимите му цветя бяха повалени! Листата им бяха разпилени, а в почвата се виждаха малки тунелчета.

– О, не! Някой е разрушил красивите ми цветя! – извика Косматко и се наведе да разгледа по-внимателно.

Докато гледаше дупките в земята, изведнъж от една от тях се показа малко черно носле и чифт блестящи очички.

– Здравей! – каза съществото.

Косматко се дръпна изненадан.

– Ти ли съсипа цветята? – попита той строго.

– О, не! – отвърна малкото животинче. – Аз съм Къртичко и просто копая тунели. Не съм искал да разваля нищо!

– Но защо правиш тунели? – учуди се Косматко.

Защо къртичките копаят?

– Това е моят дом! – обясни Къртичко. – Аз живея под земята и правя тунели, за да намеря храна. Помагам на растенията, защото разрохквам почвата, за да могат корените им да дишат и да растат по-силни!

Косматко се замисли. Той не беше знаел, че тунелите могат да са полезни за цветята.

– Значи ти не си враг на джунглата, а неин помощник? – попита той.

– Точно така! – усмихна се Къртичко. – Благодарение на мен земята е мека и плодородна.

Косматко се усмихна.

– Съжалявам, че помислих, че си лош. Ти всъщност си важна част от природата!

Той помогна на Къртичко да засадят няколко нови цветя, като се постара да не нарушат тунелите му.

– Сега ще знам, че понякога нещата изглеждат лоши, но всъщност могат да бъдат полезни! – каза Косматко.

От този ден нататък Косматко и Къртичко станаха добри приятели, а цветята в джунглата растяха още по-красиви, благодарение на малкото къртиче.

Край