Косматко и тайнствената нощ в гората

Една вечер Косматко реши да се разходи под звездите. Луната светеше ярко, а цялата гора беше необичайно тиха. Косматко обичаше нощта, но тази нощ изглеждаше… различна.

Докато вървеше, чу странен шум – нещо шептеше между дърветата. Косматко замръзна на място.
– Кой е там? – извика той, но отговор нямаше.

Изведнъж от мрака изскочи голяма сянка. Косматко уплашено се скри зад един храст.
– Това сигурно е само вятърът… или… може би чудовище?!

Сянката се приближаваше. Косматко трепереше, но реши да погледне. Той надникна иззад храста и видя… бухал с големи очи!
– Косматко, ти ли си? – каза бухалът. – Не се плаши, просто търсех малко храна.

Косматко се засмя:
– Ох, уплаши ме! Помислих, че си някакъв кошмар!

Но това не беше краят на нощта. Когато Косматко тръгна обратно към дома, отново чу шум – този път по-силен и по-близо. Дърветата започнаха да се клатят, а отдалеч се виждаха светещи очи. Косматко се опита да се скрие, но сянката вече беше съвсем близо…

И тогава… бум! Един клон падна точно пред него! Косматко извика, но от сенките излезе… слонът Сами.
– Здравей, Косматко! Не исках да те изплаша. Просто тренирах за нощното си състезание.

Косматко въздъхна с облекчение:
– Сами, сигурно ще сънувам кошмари от теб тази нощ!

И така, Косматко научи, че понякога страховитите неща са само в нашето въображение. Той се прибра у дома, сгуши се на леглото си и заспа спокойно, готов за следващото си приключение.