Косматко и големият мотор

Един прекрасен ден Косматко седеше на брега на реката и гледаше как вълните плавно се блъскат в камъните. Точно тогава в далечината се чу странен звук: „Вррррр-вррррр!“. Косматко се обърна и видя... голям, лъскав мотор! А върху него седеше неговият приятел – Бобъра Боб!

"Хей, Косматко, качвай се!" – извика Боб. "Днес ще ти покажа какво значи скорост и вятър в козината!"

Косматко беше супер развълнуван. Той обичаше приключенията, а моторът изглеждаше като идеалния начин да изследва джунглата.

Косматко се качи на мотора и попита:

"Как работи това чудо, Боб? Толкова бързо ли е, колкото маймунска люлка?"

"По-бързо, Косматко! Но първо трябва да научиш правилата:

Винаги носи каска.

Внимавай с газта – не прекалявай.

И най-важното – винаги гледай пътя!"

Косматко кимна сериозно, сложи голяма каска, която едва се побираше на пухкавата му глава, и седна зад волана. Той натисна газта и... моторът издаде страшен рев! „Врррр-вруууум!“

Косматко подкара мотора, като внимателно заобикаляше дърветата. С всяка минута ставаше все по-уверен и започна да усеща вятъра, който разрошваше козината му.

Докато караше, мина през различни места:

През широката поляна, където сърничките му махаха с копитца.

През моста на реката, където костенурките го гледаха изумено.

И през големия пясъчен хълм, където моторът почти затъна.

"Това е невероятно, Боб! Аз обожавам скоростта!" – викна Косматко.

"Чакай само да видиш изненадата ми!" – отвърна Боб.

Боб заведе Косматко до Стадиона на Слоновете, където се провеждаше годишното Голямо Мотоциклетно Състезание на Джунглата. Всички животни бяха събрани, а наградата беше голяма златна гайка, блестяща на слънцето.

"Ти можеш да участваш, Косматко!" – каза Боб.

"Аз? Но съм новак!"

"Сърцето ти е смело, а моторът е силен. Можеш да го направиш!"

Косматко застана на старта, а до него бяха Крокодила Рон, Папагалът Поли и Тигърът Тиг. Сигналът прозвуча: „Три, две, едно... ГО!“ и моторите изревяха.

Косматко изоставаше в началото, защото не искаше да натиска прекалено газта. Но когато стигна до труден участък с кал, всички останали се забавиха, а Косматко използва уменията си да премине през хлъзгавите места.

С последен тласък на газта той изпревари Тигъра на финалната права и... спечели състезанието!

Животните аплодираха Косматко, а той гордо вдигна златната гайка. Боб му подаде голяма кокосова вода за тост.

"Е, Косматко, как се чувстваш като шампион?"

"Невероятно, Боб! Но най-хубавото беше, че научих нещо ново и имах най-вълнуващото приключение досега!"

От този ден нататък Косматко не спря да кара мотора си из джунглата, а животните го нарекоха "Косматко Светкавицата".