Косматко и най-голямото съкровище

Една слънчева сутрин Косматко се събуди в джунглата и забеляза нещо странно — реката, която обикновено бълбукаше весело до къщата му, бе станала напълно златна! „Какво е това? Това не е обикновена вода!“ – зачуди се Косматко и реши да проследи златния поток, за да разбере какво се е случило.

Докато скачаше от дърво на дърво, видя странна табела, която се подаваше от водата:
„Пътят към Съкровището на Златния водопад!“

„Съкровище? Време за приключение!“ – възкликна Косматко, грабна своята шапка за приключения и се затича по реката.

След час път, Косматко стигна до водопад, който искреше като чисто злато. Но когато се приближи, огромна риба с блестящи люспи изскочи от водата и каза:
– Стой, Косматко! Ако искаш да стигнеш до съкровището, трябва да решиш една загадка.

Косматко застана гордо, готов за предизвикателството.
– Добре, рибо! Каква е загадката?

Рибата попита:
– Аз съм жива, но нямам дъх. Мога да те понеса, но нямам крака. Какво съм?

Косматко се замисли дълбоко, но не за дълго. „Разбира се, това е реката!“ – извика той. Рибата се усмихна доволно и пропусна Косматко към върха на водопада.

Косматко се изкачи до върха на водопада и намери блестящ сандък. Отвори го с треперещи лапи и вътре намери... семена!
„Какво? Не злато, а семена?“ – каза Косматко.

До семената имаше бележка: „Съкровището не е злато, а живот. Засади тези семена и ще имаш гора, пълна с плодове и животни.“

Косматко се усмихна широко. „Това е по-добре от всяко злато!“ Той взе семената и се върна вкъщи, където засади цяла гора. След няколко месеца, джунглата му беше пълна с най-вкусните плодове, които всички животни в района идваха да опитат.

И така, Косматко не намери злато, но намери най-голямото съкровище – нови приятели и цяла гора.