Косматко и Златното Семенце

Един ден Косматко откри малко златно семенце, докато се разхождаше в гората. То блестеше на слънцето, а до него имаше бележка:
– „Засади ме, поливай ме, грижи се за мен, и ще получиш голямо съкровище.“

Косматко се зарадва:
– Съкровище? Това е страхотно!

Той занесе семенцето в най-хубавото място в гората и го засади. Първия ден го поливаше с много търпение. Втория ден също. Но на третия ден започна да се отегчава.
– Нищо не се случва! – оплака се той.

Катеричката, която го наблюдаваше от клоните, му каза:
– Косматко, търпението е като магия. Ако се грижиш за семенцето всеки ден, то ще ти се отблагодари.

Косматко реши да опита. Всеки ден поливаше семенцето, махаше плевели и го пазеше от насекоми. Мина седмица. После две. Един ден забеляза малко зелено клонче.
– Ура! Започва да расте! – извика той радостно.

Дървото растеше бавно, но сигурно. Косматко не спираше да се грижи за него. След много месеци, на върха на дървото се появи златна ябълка.

Когато Косматко я откъсна, от ябълката излезе дух, който му каза:
– Благодаря ти, Косматко, че не се отказа! Твоето съкровище е урокът, който научи: всичко хубаво идва с труд, грижа и търпение.

Косматко се усмихна.
– Истината е, че не само ябълката е съкровището. Цялото това дърво е плод на усилията ми!

От този ден нататък Косматко разказваше на всички приятели в гората:
– Ако искаш нещо хубаво, просто се труди и бъди търпелив. Магията на усилията винаги носи плодове!

И гората заживя още по-добре, защото всички животни започнаха да вярват в силата на постоянството и грижата.