Косматко и Голямото Наводнение

Една спокойна сутрин в джунглата Косматко се събуди от капки вода, които капеха върху нослето му. Той отвори очи и видя, че таванът на неговата къщичка – уютно гнездо от листа и клончета – е мокър.

– Мамо, защо къщата ни тече? – извика той.

Мама маймунка погледна към облачното небе и каза: – Изглежда, че дъждът е по-силен от обикновено, Косматко. Но не се тревожи, ще се справим.

Целият ден валеше. Реката близо до къщата започна да се покачва, а водата вече мокреше входа на малката им къщичка.

– Мамо, какво ще правим? Ако водата продължи да се покачва, къщата ни ще бъде под вода! – извика уплашено Косматко.

Мама го успокои: – Ще измислим план. Довери ми се.

Мама и Косматко събраха всичките си неща в една малка кошница и тръгнаха към най-високото дърво. По пътя срещнаха слончето Сами, което им подаде своя голям хобот, за да ги пренесе през разлятата вода.

– Не се тревожете, приятели! Ще ви помогна да стигнете на сигурно място, – каза Сами.

На върха на високото дърво, папагалът Поли вече беше събрал всички животни. Те се притискаха един до друг, опитвайки се да останат сухи.

Но водата не спираше да се покачва. Косматко се замисли: – Трябва да направим нещо! Ако всички се съберем и работим заедно, можем да построим нов подслон.

Всички животни се съгласиха. Те започнаха да тъкат листа и клони, за да създадат голяма, обща къщичка на най-горните клони на дървото. Жирафът Жоро донесе дълги клони, а мравките помогнаха да ги закрепят здраво.

На следващата сутрин, когато слънцето изгря, дъждът спря. Наводнението започна да се оттегля, а на небето се появи голяма, цветна дъга.

Косматко се усмихна: – Вижте! Дъгата ни показва, че всичко ще бъде наред.

Новата къщичка беше завършена, а всички животни бяха щастливи и благодарни. Мама прегърна Косматко: – Виждаш ли, тъкмо когато си мислим, че нещата са трудни, можем да намерим сила, ако работим заедно.

Дори когато изглежда, че всичко е трудно, с приятели, упоритост и работа в екип можем да преодолеем всяко предизвикателство.