Косматко и прокълнатата пещера
Една нощ, когато луната беше скрита зад облаци, а гората потънала в мрак, Косматко седеше до огъня и слушаше страховитите истории на бухала Борис.
– Знаеш ли за прокълнатата пещера? – прошепна Борис.
Косматко потръпна, но любопитството му надделя.
– Какво е толкова страшно в тази пещера?
– Говори се, че в нея живее Сянката – тъмно създание, което открадва светлината и заключва душите на тези, които се осмелят да влязат – отвърна Борис.
На другата сутрин Косматко реши, че трябва да разкрие истината. Въоръжен с фенер, той тръгна към пещерата, която се намираше в най-тъмната част на гората.
Когато стигна до входа, усети как въздухът става студен. Вътре беше мрачно, а стените сякаш шепнеха. Косматко стисна фенера си и пристъпи напред.
– Никой няма да ме уплаши! – каза си той, макар че сърцето му туптеше бързо.
Докато вървеше, изведнъж светлината на фенера започна да трепти. От сенките се появи тъмна фигура с горящи червени очи.
– Кой дръзва да наруши покоя ми? – изръмжа Сянката.
Косматко застана неподвижно, но реши да прояви смелост.
– Аз съм Косматко и искам да разбера защо плашиш всички животни!
Сянката се приближи и каза:
– Не плаша, а пазя. В тази пещера е заключена силата на гората. Но само този, който покаже истинска доброта и смелост, може да я освободи.
– Какво трябва да направя? – попита Косматко.
Сянката отвърна:
– Трябва да преминеш през три изпитания. Ако се провалиш, ще останеш тук завинаги.
Първото изпитание беше тунел, пълен с капани. Косматко използва своята пъргавина и се справи без проблеми. Второто беше загадка, която само най-умният можеше да разгадае. След малко мислене, Косматко намери отговора.
Но третото изпитание беше най-трудно. Сянката постави пред него скъпоценен камък, който блестеше като звезда.
– Ако вземеш камъка, ще имаш безкрайна сила. Но ако се откажеш от него, ще спасиш гората.
Косматко се замисли и каза:
– Не искам сила. Искам гората да бъде в безопасност.
В този миг Сянката изчезна, а пещерата се изпълни със светлина. Гората беше спасена, а Косматко се върна като герой, който не се уплаши от мрака.