Косматко и как падна от звездите

Една ясна нощ Косматко седеше на най-високото дърво в гората и гледаше звездите. Те блестяха толкова силно, че му се стори, че може да ги докосне, ако само протегне лапа.

– Какво ли има там горе? – прошепна си той.

И тогава… една звезда започна да свети по-силно от останалите. Изведнъж тя се раздвижи и започна да пада. Косматко затаи дъх. Звездата падна близо до него – в старата поляна зад гората.

– Това е знак! – каза си Косматко и се затича към мястото, където звездата беше паднала.

Когато стигна, видя нещо невероятно. Звездата беше голяма и златиста, а около нея сияеше меко светло. Косматко протегна лапата си и докосна звездата. В този момент земята под него се раздвижи, и преди да се усети, той падна през нещо като тунел от светлина.

Когато отвори очи, Косматко не беше вече в гората. Той беше на странно място – небето беше пурпурно, а наоколо имаше малки светещи същества, които приличаха на миниатюрни звезди.

– Добре дошъл, Косматко! – каза едно от тях. – Ти си избран да посетиш Звездната земя.

Косматко беше изумен. Звездната земя беше невероятно красива, но звездните същества му обясниха, че имат проблем. Тяхната светлина избледняваше, защото една тъмна сянка ги беше проклела.

– Можеш ли да ни помогнеш? – попитаха те.

Косматко се почувства смел. Той тръгна на път към сърцето на Звездната земя, където сянката живееше. Премина през блестящи гори, реки от светлина и летящи мостове. Най-накрая стигна до тъмна пещера.

Вътре го чакаше Сянката.
 – Как смееш да дойдеш тук? – изръмжа тя.

– Няма да позволя да отнемаш светлината на звездите! – отвърна Косматко.

Сянката се опита да го уплаши, но Косматко използва най-голямата си сила – смелото си сърце. Той се изправи пред нея, а светлината в него стана толкова силна, че прогони тъмнината завинаги.

Звездите възвърнаха своя блясък, а Звездната земя отново засия. Косматко беше герой.

Когато се върна в гората, той погледна към небето и видя нова звезда, която блестеше по-ярко от всички останали. Тя сякаш му казваше:
 – Благодаря ти, Косматко.

И оттогава Косматко винаги гледаше към звездите, знаейки, че всяко приключение може да го отведе отвъд границите на възможното.