Косматко в пустинята

Един ден Косматко решил да отиде на място, където никога не бил стъпвал преди – в голямата пустиня. Взел си раница, пълна с банани, кокосова вода и шапка за сянка, защото знаел, че там е много горещо.

Докато вървял през златистите дюни, изведнъж чул тихо писукане. Огледал се и видял малко феобразно същество – пустинен гущер на име Пясъчко. Гущерчето изглеждало разтревожено.
– Какво има, Пясъчко? – попитал Косматко.
– Загубих си оазиса! Тук живея, но пясъчната буря покри всичко, и сега не мога да го намеря! – отговорило гущерчето.

Косматко обещал да му помогне. Двамата тръгнали да търсят оазиса, следвайки следи от палмови листа, които гущерчето си спомняло. По пътя се натъкнали на камила на име Камелия, която носела на гърба си чували с вода.
– Ще ви дам малко вода, ако ме заведете до оазиса, – казала Камелия.
– Договорено! – отвърнал Косматко.

С помощта на Камелия те прекосили дълги дюни и намерили стари следи, които водели към скрита долина. Там, зад огромна дюна, най-накрая открили оазиса – зелено място с палми, вода и много сенки.

Пясъчко бил толкова щастлив, че предложил на Косматко да остане и да похапне сладки плодове от дърветата. Докато вечеряли край прохладната вода, Камелия казала:
– Косматко, ти си най-смелата маймуна, която съм срещала! Благодарение на теб намерихме това магическо място.

Косматко се усмихнал и казал:
– Приключенията са най-хубави, когато помагаме на приятелите си!