Косматко в облаците

Един ден Косматко, седнал на върха на високо дърво в джунглата, погледнал към небето и си помислил:
– Какво ли има отвъд облаците? Трябва да разбера!

Той направил голям въздушен балон от лози и огромен лист от баобаб, напълнил го с горещ въздух и започнал да се издига. Скоро Косматко летял над джунглата, а после и над пустини, реки и планини. Изведнъж около него се появили пухкави бели облаци.

Докато се наслаждавал на гледката, от един облак се подал смешен пухкав приятел – Облачко. Той казал:
– Здравей, Косматко! Какво те води тук горе?
– Търся нови приключения, – отвърнал Косматко. – Какво мога да открия сред облаците?

Облачко се усмихнал и казал:
– В облачния свят има една Златна капка, която може да донесе дъжд там, където е суша. Но тя е скрита от Вятърния крал, който не иска никой да я намери.

Косматко се зарадвал и казал:
– Ще намеря Златната капка и ще помогна на всички, които имат нужда от дъжд!

С помощта на Облачко, той преминал през вихри, танцувал с дъждовните капки и се изкачил до върха на най-големия облак. Там срещнал Вятърния крал, който казал:
– Само този, който отговаря правилно на моята загадка, ще получи Златната капка.

Загадката била:
– Какво е това, което няма начало, няма край, но винаги ни обгръща?

Косматко се замислил и казал:
– Това е кръгът на приятелството и природата!

Вятърният крал се усмихнал доволно и му дал Златната капка. Косматко я върнал на земята, където с нея напоил сухата земя и помогнал на всички растения и животни.

А Облачко обещал, че винаги ще го чака, ако пак иска да се качи в облачния свят.