Косматко скиорче

Косматко направил ски от два дълги бамбукови пръта, а с хобота си закрепил големи бананови листа като шапка, за да не му студи. Той се изкачил до върха на най-високата планина, където го посрещнали снежният заек Зиги и снежният човек Снежко.
– Ти ли си новият състезател? – попитали те с усмивка.
– Да! Аз съм Косматко, готов съм за приключение!

Състезанието започнало с голямо отброяване:
– Три, две, едно… карай!

Косматко се засилил надолу по снежния склон. Скиорството не било толкова лесно, колкото изглеждало! Той започнал да се върти, да пада и дори да се спуска на хобота си вместо на ските. Но Косматко не се отказвал и продължавал да се смее.
– Приключенията винаги са забавни, дори когато падаш! – казал той.

По средата на състезанието видял, че Зиги, малкото заекче, паднало в дълбок сняг и не можело да излезе. Косматко веднага спрял и използвал хобота си, за да издърпа Зиги на безопасно място.
– Благодаря ти, Косматко! Ти си най-добрият скиор, защото винаги помагаш! – казал Зиги.

Докато състезанието продължавало, Косматко решил да кара по по-забавен начин – със задни салта, хоботни завъртания и дори с танци върху ските. Всички го аплодирали и викали:
– Браво, Косматко!

Накрая, макар да не бил най-бързият, Косматко получил специална награда за „Най-смешно и добро сърце“! Снежко и Зиги му връчили златен снежен медал, а Косматко казал:
– Важно е не да спечелиш, а да се забавляваш и да помагаш на приятелите си!