Косматко ходи на градина

Един ден маймунката Косматко седяла под любимото си дърво и слушала как птичките си говорят. Те разказвали колко е забавно в гората-градника – място, където всички млади животни се учели да играят, да споделят и да се забавляват заедно.

Косматко погледнал майка си и казал:
– И аз искам да отида в градинката! Ще си намеря нови приятели и ще науча много интересни неща.

На следващата сутрин Косматко облякъл най-чистата си риза (с картинки на банани, разбира се) и сложил малка раничка на гърба си. Вътре имало любимото му лакомство – сушени плодове. Майка му го придружила до градинката, където ги посрещнала учителката – мъдрата панда Мила.
– Добре дошъл, Косматко! – казала тя с усмивка. – Тук ще играем, ще пеем и ще се учим заедно.

В началото Косматко бил малко срамежлив. Той седнал на пейката до едно малко тигърче на име Рая.
– Здравей, аз съм Косматко! А ти? – попитал той.
– Аз съм Рая. Искаш ли да строим кула от дървени блокчета? – отвърнало тигърчето.

Скоро Косматко се включил в играта, а кулата станала толкова висока, че дори совата не могла да я достигне. През деня Косматко научил песен за бананите, рисувал с лапите си и дори се включил в състезание по скачане с чували. Учителката Мила го похвалила:
– Косматко, ти си много добър приятел. Споделяш играчките си и правиш деня по-забавен за всички!

Когато дошло време да се прибира, Косматко казал на майка си:
– В градинката е толкова забавно! Намерих си нови приятели и вече знам песен за банани! Утре пак искам да дойда.

Оттогава Косматко ходел с радост на градинка и всеки ден научавал по нещо ново – как да засажда цветя, как да споделя лакомства и дори как да се справя, ако му стане тъжно. А майка му винаги го посрещала с усмивка и питала:
– Какво ново научи днес, Косматко?