Косматко и петте чудеса на сетивата
Един слънчев ден в джунглата Косматко седеше под любимото си бананово дърво и гледаше как пеперудите се гонят из въздуха. Той се замисли:
– Мамо, как разбираме света около нас?
Мама маймунка се усмихна и каза:
– Това е благодарение на нашите сетива, Косматко. С тях усещаме всичко – цветовете на небето, вкуса на бананите, песента на птичките.
Косматко се заинтригува:
– Колко сетива имаме?
– Имаме пет, – каза мама. – Ела, ще ти покажа всяко едно от тях.
Сетивото на зрението
Мама заведе Косматко до реката, където водата отразяваше слънцето като огледало.
– Виждаш ли отражението си? Това е благодарение на очичките ти. Зрението ни помага да видим красотата около нас – цветовете на цветята, движението на животните.
Косматко погледна надолу и видя своето отражение в реката.
– Колко е хубаво! Очите ми са като вълшебни прозорци!
Сетивото на слуха
Докато вървяха през джунглата, мама спря и каза:
– Косматко, затвори очички и слушай. Какво чуваш?
Косматко затвори очи и се заслуша:
– Чувам песента на птичките, шумоленето на листата и водопада в далечината.
– Това е благодарение на ушичките ти, – каза мама. – Слухът ни помага да разберем какво се случва около нас, дори когато не можем да видим.
Сетивото на вкуса
Когато стигнаха до дървото с банани, мама откъсна един и го подаде на Косматко.
– А сега, опитай това. Какво усещаш?
Косматко отхапа голяма хапка и се усмихна:
– Усещам сладостта на банана! Толкова е вкусно!
– Това е благодарение на езика ти, – обясни мама. – Той ни помага да усетим сладко, солено, кисело и горчиво.
Сетивото на обонянието
Докато вървяха към дома, мама показа на Косматко голямо цвете.
– Подуши това цвете. Какво усещаш?
Косматко подуши и се усмихна:
– Ухае толкова приятно!
– Това е благодарение на нослето ти, – каза мама. – Обонянието ни помага да усещаме миризмите на цветята, храната и дори дъжда.
Сетивото на допира
Когато стигнаха вкъщи, мама погали Косматко по главата.
– А какво усещаш, когато те галя?
– Усещам мекотата на ръката ти. Толкова е приятно и уютно, – каза Косматко.
– Това е благодарение на кожата ти, – обясни мама. – Допирът ни помага да усещаме топлината, мекотата и дори опасностите, като нещо горещо или остро.
Урокът на Косматко
Тази вечер, преди да заспи, Косматко прегърна мама и каза:
– Мамо, сетивата ни са като суперсили! Те ми помагат да видя, чуя, усетя и разбера света около мен.
Мама се усмихна и прошепна:
– Точно така, Косматко. Затова трябва да се грижим за тях – да пазим очичките си, да слушаме внимателно, да ядем полезни неща и да се грижим за кожата си.
И така, Косматко заспа, готов за нови приключения, знаейки, че сетивата му са неговите най-добри помощници.
Поуката:
Нашите сетива са дар, който ни помага да разбираме света. Трябва да ги ценим и пазим. 🌟
