Косматко и вълшебството на Коледа

Един студен зимен ден Косматко се събуди от сладък аромат на медени сладки и блещукаща светлина, която влизаше през прозорчето на къщичката му. Навън джунглата беше украсена – светулки блещукаха като гирлянди, а по дърветата висяха малки червени плодчета, като красиви коледни играчки.

– Мамо, какво е това? Защо всичко е толкова красиво днес? – попита Косматко, скачайки от леглото.

Мама маймуна се усмихна и го прегърна:

– Днес е Коледа, Косматко. Това е един от най-специалните дни през годината.

– А защо е толкова специален, мамо?

– Ела с мен, ще ти разкажа за Коледата и ще видиш колко е вълшебен този празник!

Докато мама и Косматко украсяваха малкото дръвче в къщичката им с цветни листенца и шишарки, мама започна да разказва:

– Коледа е празник на добрината, на споделянето и на времето, прекарано с любимите хора. В този ден всички си разменяме подаръци, но не защото са най-важното, а защото показват любовта и вниманието ни към другите.

– Значи подаръците са като малки изненади, които ни казват „Обичам те“? – попита Косматко.

– Точно така! – кимна мама. – Но най-големият подарък на Коледа е времето, прекарано заедно.

След като украсиха дръвчето, мама предложи:

– А сега, Косматко, да направим коледни сладки!

В кухнята двамата забъркаха тесто, а Косматко използва лапичките си, за да направи форми на звездички и сърчица. Докато сладките се печаха, мама каза:

– Виждаш ли, дори малките неща, които правим заедно, правят Коледата специална.

– Харесва ми да помагам, мамо! А какво друго се прави на Коледа?

– Пеят се песни, правят се добрини и разказват истории. И най-важното – на Коледа всички си пожелават нещо хубаво и вярват, че вълшебствата се случват.

Вечерта приятелите на Косматко – катеричката Мими, слончето Сами и папагалът Поли – дойдоха на гости. Всички хапнаха от сладките и си разказваха истории край светещото дръвче.

Изведнъж на вратата се чу „туп-туп-туп“. Косматко отвори и какво да види? Един голям червен чувал с подаръци, а до него стоеше бухалът Борис с топла усмивка.

– Весела Коледа, приятели! – каза Борис. – Тази вечер е нощта на чудесата, когато добрината изпълва сърцата ни.

Всеки получи малък подарък – ръчно направен, пълен с любов. Косматко получи мека шапчица, а в нея имаше писъмце:

„Най-голямото вълшебство на Коледа е да обичаш и да бъдеш обичан.“

Късно вечерта, сгушен в леглото си, Косматко гледаше звездите през прозореца и каза:

– Мамо, сега разбрах защо Коледа е толкова специална. Тя ни учи да бъдем добри, да споделяме и да правим другите щастливи.

Мама го зави с топло одеялце и прошепна:

– Точно така, Косматко. А когато правим добрини и споделяме любовта си, Коледата ще бъде в сърцата ни не само днес, а всеки ден от годината.

Косматко заспа с усмивка и мечти за още вълшебни дни, пълни с добрини, смях и споделено щастие.