дна сутрин Косматко седеше на най-високия клон на дървото си и гледаше как слънцето бавно изгрява зад далечните хълмове. Той беше очарован от топлината и светлината, които заливаха джунглата.

– Мамо, какво прави слънцето? Защо изгрява сутрин и залязва вечер? – попита той с любопитство.

Един ден Косматко седеше под голямото бананово дърво и си мислеше: “Защо понякога се чувствам щастлив, а друг път ми се плаче? Какво означават тези странни усещания в тялото ми?”

В понеделник сутрин Косматко се събуди рано. Слънцето се прокрадваше през листата на джунглата, а мама вече му беше приготвила вкусна закуска – палачинки с бананово сладко.

– Косматко, време е за училище! – извика мама.

В една малка къщичка, скрита дълбоко в джунглата, живееше Косматко – най-игривата и любопитна маймунка на света. Всяка вечер той тичаше насам-натам, катереше се по дърветата и разказваше смешни истории на своите приятели.

Но тази вечер Косматко беше изморен. Слънцето се скри зад голямата палма, а звездите започнаха да проблясват.

В малката си джунгла, скрита сред високите дървета, Косматко беше най-любопитната маймунка. Той обичаше да играе, да открива нови неща и да задава хиляди въпроси. Но когато слънцето се скриеше зад хоризонта, идваше време за сън – и това беше нещо, което Косматко често забравяше.

Един ден маймунката Косматко седяла под любимото си дърво и слушала как птичките си говорят. Те разказвали колко е забавно в гората-градника – място, където всички млади животни се учели да играят, да споделят и да се забавляват заедно.

Един ден Косматко реши, че иска да опита нещо ново. Докато разлистваше готварска книга, открита в библиотеката на гората, му хрумна идея: Ще стана готвач!.

Сложи си бяла престилка, а на главата – голяма шапка като на истински майстор-готвач. Реши, че ще сготви най-вкусната бананова торта за приятелите си в гората.

Един ден Косматко намери стара карта на Африка, скрита под голям камък в гората. На нея бяха нарисувани слонове, лъвове, жирафи и хипопотами. Очите му светнаха!
– Това е следващото ми приключение! – извика той и започна да се приготвя за пътуването.

Един ден Косматко реши, че е време да се захване с нещо по-сериозно. Той седна под любимото си дърво и започна да размишлява:
 – Мога да готвя, да помагам, да разказвам истории… Но каква работа ще е най-подходяща за мен?

Една ясна нощ Косматко седеше на най-високото дърво в гората и гледаше звездите. Те блестяха толкова силно, че му се стори, че може да ги докосне, ако само протегне лапа.

– Какво ли има там горе? – прошепна си той.

Един ден Косматко реши да се разходи до гората, за да открие нови приключения. Докато вървеше, забеляза нещо странно - едно старо дърво, което светеше в златисто. На него имаше малка врата. Любопитен както винаги, Косматко почука.

Един ден Косматко се събуди с неочаквана мисия – да стане най-силната и най-енергичната маймуна в джунглата. Но как? Докато хрускаше банан, един папагал кацна на клона до него и прошепна:
 – Косматко, ако искаш да станеш истински герой, трябва да намериш Витаминеното съкровище.

Една вечер Косматко седна под звездите и се загледа в небето.
 – Как ли е изглеждал светът преди много, много години? – замисли се той.

Точно тогава до него се появи мъничък вълшебен динозавър, блестящ в синьо и зелено.

Един ден, докато Косматко си играеше в гората, чу весел смях и звуци на работа. Любопитен, той се приближи до малка полянка, където видя различни животни, заети с най-различни задачи.

Един слънчев ден Косматко се люлееше на своя любим лиан, когато изведнъж една ярка светлина го обгърна. Пред него се появи мистериозен часовник с крила, който го заговори: