Косматко винаги е бил игрив и енергичен, но дори и той не подозираше, че един ден ще стане истинска спортна звезда в джунглата.

Всичко започна с годишните джунглени игри – голямо събитие, където всички животни се събираха, за да премерят сили в различни спортове. Косматко беше много развълнуван.

В понеделник сутрин Косматко се събуди рано. Слънцето се прокрадваше през листата на джунглата, а мама вече му беше приготвила вкусна закуска – палачинки с бананово сладко.

– Косматко, време е за училище! – извика мама.

Един ден маймунката Косматко седяла под любимото си дърво и слушала как птичките си говорят. Те разказвали колко е забавно в гората-градника – място, където всички млади животни се учели да играят, да споделят и да се забавляват заедно.

Един ден Косматко реши, че иска да опита нещо ново. Докато разлистваше готварска книга, открита в библиотеката на гората, му хрумна идея: Ще стана готвач!.

Сложи си бяла престилка, а на главата – голяма шапка като на истински майстор-готвач. Реши, че ще сготви най-вкусната бананова торта за приятелите си в гората.

Един ден Косматко реши, че е време да се захване с нещо по-сериозно. Той седна под любимото си дърво и започна да размишлява:
 – Мога да готвя, да помагам, да разказвам истории… Но каква работа ще е най-подходяща за мен?

Една вечер Косматко реши да се разходи под звездите. Луната светеше ярко, а цялата гора беше необичайно тиха. Косматко обичаше нощта, но тази нощ изглеждаше… различна.

Докато вървеше, чу странен шум – нещо шептеше между дърветата. Косматко замръзна на място.

Един ден Косматко чу вълнуваща история за далечно място, наречено Натамну. Казваха, че там се намира вълшебен извор, който сбъдва желания и дарява щастие. Косматко веднага реши, че трябва да го открие.

Една нощ, когато луната беше скрита зад облаци, а гората потънала в мрак, Косматко седеше до огъня и слушаше страховитите истории на бухала Борис.
 – Знаеш ли за прокълнатата пещера? – прошепна Борис.

Един ден Косматко се събуди с неочаквана мисия – да стане най-силната и най-енергичната маймуна в джунглата. Но как? Докато хрускаше банан, един папагал кацна на клона до него и прошепна:
 – Косматко, ако искаш да станеш истински герой, трябва да намериш Витаминеното съкровище.

Една вечер Косматко седна под звездите и се загледа в небето.
 – Как ли е изглеждал светът преди много, много години? – замисли се той.

Точно тогава до него се появи мъничък вълшебен динозавър, блестящ в синьо и зелено.

Един ден, докато Косматко си играеше в гората, чу весел смях и звуци на работа. Любопитен, той се приближи до малка полянка, където видя различни животни, заети с най-различни задачи.

Един ден Косматко откри малко златно семенце, докато се разхождаше в гората. То блестеше на слънцето, а до него имаше бележка:
– „Засади ме, поливай ме, грижи се за мен, и ще получиш голямо съкровище.“

Косматко се зарадва:
– Съкровище? Това е страхотно!

Една слънчева сутрин Косматко се събуди в джунглата и забеляза нещо странно — реката, която обикновено бълбукаше весело до къщата му, бе станала напълно златна! „Какво е това? Това не е обикновена вода!“ – зачуди се Косматко и реши да проследи златния поток, за да разбере какво се е случило.