Един слънчев ден в джунглата Косматко тичаше, катереше се по дърветата и събираше банани. Докато си играеше, той намери малка локва вода и започна да си пръска ръцете. Но когато мама го извика за обяд, той хукна без да си измие ръцете.

В малката си джунгла, Косматко беше най-игривото маймунче. Той обичаше да играе с цветните си топки, да реди кубчета и да си представя, че е капитан на пиратски кораб. Но имаше един малък проблем – често оставяше играчките си разхвърляни из цялата джунгла.

Един слънчев ден в джунглата Косматко играеше на люлката си под голямото бананово дърво. Той се катереше, скачаше и се люлееше толкова високо, че почти стигаше до небето.

Изведнъж една от въжетата се скъса и Косматко падна меко на тревата.

В едно зелено кътче на джунглата, скрито между големите дървета и пеещите птици, живееше малката маймунка Косматко. Той беше най-любопитното и игриво маймунче, което тичаше от клон на клон, катереше се високо и винаги откриваше нещо ново.

Един ден Косматко строеше голяма кула от банани в двора. Той искаше да направи най-високата кула, която джунглата някога беше виждала.
– Още малко! Още само един банан! – радваше се Косматко, докато слагаше последния банан най-отгоре.

Една сутрин в джунглата, Косматко се събуди, но нещо не беше както обикновено. Слънцето грееше, птичките пееха, но малката маймунка беше… ядосана! Беше изпуснал любимата си играчка – малкия дървен барабан, който обичаше да бие, когато е весел.

Един студен зимен ден Косматко се събуди от сладък аромат на медени сладки и блещукаща светлина, която влизаше през прозорчето на къщичката му. Навън джунглата беше украсена – светулки блещукаха като гирлянди, а по дърветата висяха малки червени плодчета, като красиви коледни играчки.

Една вечер в джунглата слънцето бавно залязваше, а Косматко седеше в къщичката си и гледаше как става все по-тъмно. Той опипваше наоколо и се опитваше да намери любимата си книжка, но нищо не виждаше.

– Мамо, защо става толкова тъмно? – попита Косматко.

Един ден Косматко седеше на люлката си под голямото бананово дърво и наблюдаваше как другите малки животни си играят. Катеричката Мими строеше кула от орехи, слончето Сами играеше с топка, а папагалът Поли пееше весела песничка и танцуваше на един клон.

Един слънчев ден в джунглата Косматко откри нещо много интересно в къщичката на бухала Борис – един голям, блестящ екран. На него се виждаха ярки цветове, подскачащи фигури и весели звуци.

– Какво е това, Борис? – попита Косматко с широко отворени очи.

– Това е телевизор, Косматко, – обясни бухалът.

Една сутрин, докато разглеждаше своята любима книга за динозаври, Косматко си помисли: „Колко ли различни динозаври са живели преди милиони години? Искам да науча повече за тях!“ Той веднага отиде при мама, която винаги знаеше интересни неща.

– Мамо, разкажи ми за динозаврите! – извика Косматко. – Колко вида е имало и какви са били те?

Един ден Косматко седеше под голямото си дърво и разлистваше книга за динозаври. На една от страниците видя огромна фигура на динозавър с остри зъби и мощна опашка.

– Мамо, кой е този страшен динозавър? – попита той.

дна сутрин Косматко седеше на най-високия клон на дървото си и гледаше как слънцето бавно изгрява зад далечните хълмове. Той беше очарован от топлината и светлината, които заливаха джунглата.

– Мамо, какво прави слънцето? Защо изгрява сутрин и залязва вечер? – попита той с любопитство.

Един ден Косматко седеше под голямото бананово дърво и си мислеше: “Защо понякога се чувствам щастлив, а друг път ми се плаче? Какво означават тези странни усещания в тялото ми?”

В понеделник сутрин Косматко се събуди рано. Слънцето се прокрадваше през листата на джунглата, а мама вече му беше приготвила вкусна закуска – палачинки с бананово сладко.

– Косматко, време е за училище! – извика мама.

В една малка къщичка, скрита дълбоко в джунглата, живееше Косматко – най-игривата и любопитна маймунка на света. Всяка вечер той тичаше насам-натам, катереше се по дърветата и разказваше смешни истории на своите приятели.

Но тази вечер Косматко беше изморен. Слънцето се скри зад голямата палма, а звездите започнаха да проблясват.

В малката си джунгла, скрита сред високите дървета, Косматко беше най-любопитната маймунка. Той обичаше да играе, да открива нови неща и да задава хиляди въпроси. Но когато слънцето се скриеше зад хоризонта, идваше време за сън – и това беше нещо, което Косматко често забравяше.

Един ден маймунката Косматко седяла под любимото си дърво и слушала как птичките си говорят. Те разказвали колко е забавно в гората-градника – място, където всички млади животни се учели да играят, да споделят и да се забавляват заедно.

Един ден Косматко реши, че иска да опита нещо ново. Докато разлистваше готварска книга, открита в библиотеката на гората, му хрумна идея: Ще стана готвач!.

Сложи си бяла престилка, а на главата – голяма шапка като на истински майстор-готвач. Реши, че ще сготви най-вкусната бананова торта за приятелите си в гората.

Един ден Косматко намери стара карта на Африка, скрита под голям камък в гората. На нея бяха нарисувани слонове, лъвове, жирафи и хипопотами. Очите му светнаха!
– Това е следващото ми приключение! – извика той и започна да се приготвя за пътуването.