Косматко направил ски от два дълги бамбукови пръта, а с хобота си закрепил големи бананови листа като шапка, за да не му студи. Той се изкачил до върха на най-високата планина, където го посрещнали снежният заек Зиги и снежният човек Снежко.

Един ден маймунката Косматко седяла под любимото си дърво и слушала как птичките си говорят. Те разказвали колко е забавно в гората-градника – място, където всички млади животни се учели да играят, да споделят и да се забавляват заедно.

Един ден, докато Косматко разглеждал карта, намерена в стара пещера, той забелязал нещо интересно. На картата бил нарисуван изгубен град, наречен Златната Маймуница. Легендата разказвала, че там се крие древно съкровище, което може да донесе щастие на цялата джунгла.

Един ден Косматко седял под любимото си дърво, когато изведнъж чул силно „Чу-чу-ууу!“ от далечината. Той погледнал и видял нещо, което никога не бил виждал преди – голям, блестящ влак, който минавал през джунглата. Косматко подскочил от вълнение:
– Какво е това? Трябва да разбера!

Един ден Косматко реши, че иска да опита нещо ново. Докато разлистваше готварска книга, открита в библиотеката на гората, му хрумна идея: Ще стана готвач!.

Сложи си бяла престилка, а на главата – голяма шапка като на истински майстор-готвач. Реши, че ще сготви най-вкусната бананова торта за приятелите си в гората.

Един ден Косматко намери стара карта на Африка, скрита под голям камък в гората. На нея бяха нарисувани слонове, лъвове, жирафи и хипопотами. Очите му светнаха!
– Това е следващото ми приключение! – извика той и започна да се приготвя за пътуването.

Един ден Косматко реши, че е време да се захване с нещо по-сериозно. Той седна под любимото си дърво и започна да размишлява:
 – Мога да готвя, да помагам, да разказвам истории… Но каква работа ще е най-подходяща за мен?

Една вечер Косматко реши да се разходи под звездите. Луната светеше ярко, а цялата гора беше необичайно тиха. Косматко обичаше нощта, но тази нощ изглеждаше… различна.

Докато вървеше, чу странен шум – нещо шептеше между дърветата. Косматко замръзна на място.

Един ден Косматко чу вълнуваща история за далечно място, наречено Натамну. Казваха, че там се намира вълшебен извор, който сбъдва желания и дарява щастие. Косматко веднага реши, че трябва да го открие.

Една нощ, когато луната беше скрита зад облаци, а гората потънала в мрак, Косматко седеше до огъня и слушаше страховитите истории на бухала Борис.
 – Знаеш ли за прокълнатата пещера? – прошепна Борис.

Една ясна нощ Косматко седеше на най-високото дърво в гората и гледаше звездите. Те блестяха толкова силно, че му се стори, че може да ги докосне, ако само протегне лапа.

– Какво ли има там горе? – прошепна си той.

Един ден Косматко реши да се разходи до гората, за да открие нови приключения. Докато вървеше, забеляза нещо странно - едно старо дърво, което светеше в златисто. На него имаше малка врата. Любопитен както винаги, Косматко почука.

Един ден Косматко се събуди с неочаквана мисия – да стане най-силната и най-енергичната маймуна в джунглата. Но как? Докато хрускаше банан, един папагал кацна на клона до него и прошепна:
 – Косматко, ако искаш да станеш истински герой, трябва да намериш Витаминеното съкровище.

Една вечер Косматко седна под звездите и се загледа в небето.
 – Как ли е изглеждал светът преди много, много години? – замисли се той.

Точно тогава до него се появи мъничък вълшебен динозавър, блестящ в синьо и зелено.

Един ден, докато Косматко си играеше в гората, чу весел смях и звуци на работа. Любопитен, той се приближи до малка полянка, където видя различни животни, заети с най-различни задачи.

Един ден Косматко откри малко златно семенце, докато се разхождаше в гората. То блестеше на слънцето, а до него имаше бележка:
– „Засади ме, поливай ме, грижи се за мен, и ще получиш голямо съкровище.“

Косматко се зарадва:
– Съкровище? Това е страхотно!

Една слънчева сутрин Косматко се събуди в джунглата и забеляза нещо странно — реката, която обикновено бълбукаше весело до къщата му, бе станала напълно златна! „Какво е това? Това не е обикновена вода!“ – зачуди се Косматко и реши да проследи златния поток, за да разбере какво се е случило.

Един слънчев ден Косматко се люлееше на своя любим лиан, когато изведнъж една ярка светлина го обгърна. Пред него се появи мистериозен часовник с крила, който го заговори:

След като спечели състезанието, Косматко си мислеше, че знае всички тайни на джунглата. Но един ден, докато караше мотора си по любимата си пътека, забеляза нещо странно – нов, тесен път, покрит с блестящи камъчета.

Един прекрасен ден Косматко седеше на брега на реката и гледаше как вълните плавно се блъскат в камъните. Точно тогава в далечината се чу странен звук: „Вррррр-вррррр!“. Косматко се обърна и видя... голям, лъскав мотор! А върху него седеше неговият приятел – Бобъра Боб!