Един студен зимен ден Косматко се събуди от сладък аромат на медени сладки и блещукаща светлина, която влизаше през прозорчето на къщичката му. Навън джунглата беше украсена – светулки блещукаха като гирлянди, а по дърветата висяха малки червени плодчета, като красиви коледни играчки.

Една вечер в джунглата слънцето бавно залязваше, а Косматко седеше в къщичката си и гледаше как става все по-тъмно. Той опипваше наоколо и се опитваше да намери любимата си книжка, но нищо не виждаше.

– Мамо, защо става толкова тъмно? – попита Косматко.

Един ден Косматко седеше на люлката си под голямото бананово дърво и наблюдаваше как другите малки животни си играят. Катеричката Мими строеше кула от орехи, слончето Сами играеше с топка, а папагалът Поли пееше весела песничка и танцуваше на един клон.

Един слънчев ден в джунглата Косматко откри нещо много интересно в къщичката на бухала Борис – един голям, блестящ екран. На него се виждаха ярки цветове, подскачащи фигури и весели звуци.

– Какво е това, Борис? – попита Косматко с широко отворени очи.

– Това е телевизор, Косматко, – обясни бухалът.

Един ден Косматко седеше под любимото си бананово дърво и гледаше как всички животни в джунглата си играят и помагат едни на други. Слончето Сами носеше вода с хобота си, катеричката Мими събираше орехи, а папагалът Поли учеше малките птички да летят.

Една сутрин, докато разглеждаше своята любима книга за динозаври, Косматко си помисли: „Колко ли различни динозаври са живели преди милиони години? Искам да науча повече за тях!“ Той веднага отиде при мама, която винаги знаеше интересни неща.

– Мамо, разкажи ми за динозаврите! – извика Косматко. – Колко вида е имало и какви са били те?

Един ден Косматко седеше под голямото си дърво и разлистваше книга за динозаври. На една от страниците видя огромна фигура на динозавър с остри зъби и мощна опашка.

– Мамо, кой е този страшен динозавър? – попита той.

Един ден, докато си играеше в джунглата, Косматко реши, че иска да си построи малка къщичка на дървото. Той си представяше как ще има свое място с листа за покрив и клонки за стени. Сложи раничката си с банани и въже и извика приятелите си – катеричката Мими и папагала Поли.

– Ще си направя къщичка! – каза Косматко.

Една сутрин мама маймуна забеляза, че Косматко вече е голяма маймунка, готова за нови предизвикателства. Докато тичаше из джунглата, тя го извика:

– Косматко, ти растеш с всеки изминал ден и вече е време да научиш един много важен урок – как да се грижиш за себе си!

дна сутрин Косматко седеше на най-високия клон на дървото си и гледаше как слънцето бавно изгрява зад далечните хълмове. Той беше очарован от топлината и светлината, които заливаха джунглата.

– Мамо, какво прави слънцето? Защо изгрява сутрин и залязва вечер? – попита той с любопитство.

Една сутрин в джунглата мама маймуна приготви вкусна закуска – бананови палачинки с мед и плодове. Косматко седна на масата, очаквайки мама да му подаде поредната хапка.

– Косматко, време е да се научиш да се храниш сам! – каза мама с усмивка.

Един ден Косматко седеше под голямото бананово дърво и си мислеше: “Защо понякога се чувствам щастлив, а друг път ми се плаче? Какво означават тези странни усещания в тялото ми?”

Косматко винаги е бил игрив и енергичен, но дори и той не подозираше, че един ден ще стане истинска спортна звезда в джунглата.

Всичко започна с годишните джунглени игри – голямо събитие, където всички животни се събираха, за да премерят сили в различни спортове. Косматко беше много развълнуван.

В понеделник сутрин Косматко се събуди рано. Слънцето се прокрадваше през листата на джунглата, а мама вече му беше приготвила вкусна закуска – палачинки с бананово сладко.

– Косматко, време е за училище! – извика мама.

В една малка къщичка, скрита дълбоко в джунглата, живееше Косматко – най-игривата и любопитна маймунка на света. Всяка вечер той тичаше насам-натам, катереше се по дърветата и разказваше смешни истории на своите приятели.

Но тази вечер Косматко беше изморен. Слънцето се скри зад голямата палма, а звездите започнаха да проблясват.

Една вечер, след като си изми зъбките, взе баня и се сгуши в мекото си легло, Косматко се обърна към мама и я попита:

– Мамо, какво всъщност е сънуването? Защо всички казват, че е толкова вълшебно?

В малката си джунгла, скрита сред високите дървета, Косматко беше най-любопитната маймунка. Той обичаше да играе, да открива нови неща и да задава хиляди въпроси. Но когато слънцето се скриеше зад хоризонта, идваше време за сън – и това беше нещо, което Косматко често забравяше.

Един ден Косматко решил да отиде на място, където никога не бил стъпвал преди – в голямата пустиня. Взел си раница, пълна с банани, кокосова вода и шапка за сянка, защото знаел, че там е много горещо.

Един горещ летен ден Косматко решил, че е време за приключение в морето. Взел си лодка от голямо дърво в джунглата, вързал хамака си за мачтата и натоварил раницата си с любимите си банани.
– Време е за морски приключения! – извикал той и гребнал към хоризонта.

Един ден Косматко, седнал на върха на високо дърво в джунглата, погледнал към небето и си помислил:
– Какво ли има отвъд облаците? Трябва да разбера!